Затъването на ЕС и катастрофата

Криворазбраната солидарност, изгубването на усещането за здрав разум, популизмът, прилагането на кейнсиански идеи за излизане от кризата, калпавата банкова система, отлагането на важните структурни реформи и, най-общо, етатизма, властващ в ЕС, вече водят до своите логични резултати.

Над една трета от 17-те държави в еврозоната са на практика в състояние на фалит. Европейските институции и лидери се опитват да спасяват от пълна катастрофа Гърция (с дълг 161% от БВП за 2012 г.), Ирландия (116% дълг), Кипър (77% дълг), Италия (124% дълг), Испания  (81% дълг) и Португалия (114% дълг). А Белгия (101% дълг) и Франция (90.5% дълг), втората икономика в ЕС, са на път да се присъединят към проблемните страни.


Дългът на държавите в еврозоната е средно 90% от БВП, а в ЕС - 86%, при максимално ниво (по Маастрихтските критерии), смятано за разумно 60% от БВП. И продължава да се покачва. Според прогнозите на Европейската комисия през следващата година ще се увеличи с още около 3% от БВП.


Европа нарушава основни принципи в икономиката като спасява нездрави банки и правителства от фалит. Вместо решително да отреже болното, за да оцелее здравото, Европа позволява на болестта да обхване нови и нови територии. Точно както действа гангрената.   


Фалиралите държави се опитват, и до сега успяват, да прехвърлят сметката на здравите, основно на Германия (116% 82% дълг), най-голямата и все още доста здрава икономика в ЕС. Което, разбира се, не само не решава проблемите, а  създава и нови - още по-голямо задлъжняване, още по-голям апетит за вълшебни спасителни пакети, изчерпване на възможностите за спасяване, постепенна загуба на доверие към целия ЕС и опасност от банкови паники.


Резултатът към момента е висока безработица и рецесия. Безработицата в Европа продължава да се увеличава като нивото й в еврозоната достигна рекордните от създаването на монетарния съюз 11.1%. Много от европейските икономики са в рецесия, а в целия ЕС през 2012 г. се очаква нулев растеж, при това съчетан с инфлация над целевата от 2% (в нормални условия при стагнация инфлацията би била доста по-ниска). Проблемните държави дърпат надолу всички останали като икономиката на ЕС все още не може да възстанови нивата си от преди рецесията, започнала в края на 2007 г.


Всичко това рано или късно ще доведе Европа до икономическа и финансова катастрофа. Според мен тя може да се случи още тази или следващата година, но най-късно през 2014 г. Всичко зависи от това кога хората ще видят финансовата пирамида, която расте застрашително и, по всичко изглежда, ще продължава да расте докато предизвика европейска банкова криза. Накратко, очаквам до три години в ЕС да се случи нещо подобно на финансовата катастрофа в България от 1996-1997 г. - загуба на доверие, банкова паника, пускане на печатницата за пари, висока инфлация, рецесия, разпадане на еврозоната и масови официални фалити на правителства, банки и бизнеси. Дори ако еврото се запази в част от сегашните страни в еврозоната, Европа ще се движи не на една, а на много скорости.


Теоретично, този сценарий може да бъде избегнат с рязка промяна на мисленето, но на практика, следейки дебата и настроенията в Европа и света, не виждам как това може да стане. В момента гласът на разума е глас в пустиня. При това не само в континентална Европа, но дори във Великобритания (91% дълг) и САЩ (102% дълг за 2011 г.), които също градят огромни финансови пирамиди.


Големият срив ще бъде и началото на края на кризата. Вероятно тогава Европа, а и светът, най-после ще разбере, че можеше да избегне катастрофата, ако правителствата спазваха простото правило да не харчат повече отколкото имат, или поне не много повече. Както правят повечето страни в Североизточна Европа - като Естония (10% дълг), Литва (40% дълг), Латвия (44% дълг), Швеция (36% дълг), Финландия (51% дълг).


Възможно е да се родят нови монетарни съюзи. Българският лев най-вероятно ще продължи да е прикачен към валутата на Германия, както и да се казва тя - евро, северно евро, марка, или нещо друго - което предвид ситуацията може би е най-добрата възможност (Германия вероятно ще направи всичко възможно да не обезцени драстично своята валута).


Едва ли ще има страна в Европа, която да не пострада от катастрофата. Но е сигурно, че неразумните - държави, банки, компании и хора - ще пострадат повече. През кризата ще минат по-лесно страните с ниска задлъжнялост, стегнати бюджети и здрав банков надзор. В този смисъл, ако българското правителство и БНБ продължат консервативните си политики, България (18% дълг) ще мине сравнително леко през кризата и още веднъж ще докаже на света, че валутният борд работи прекрасно дори и в кризи. А ако правителството започне да прави структурни реформи и да работи активно за подобряване на бизнес средата, България може да излезе от кризата с летящ старт и да започне отново бързо да догонва развитите общества по стандарт на живот.

Загубеният ЕС и българските позиции

Интервюто в euinside.eu на Ралица Ковачева със зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева за следващия бюджет на ЕС дава подходящи примери за грешната посока, в която е тръгнал съюза и за сляпото повтаряне на вредни брюкселски клишета от страна на българските политици:

...във фокуса на разходите за следващия период трябва да бъдат инвестициите в растеж и заетост...

...ние ще подчертаем, че е важно да се инвестира в инфраструктура, в енергетика, в транспорт, в околна среда.

Отново ще подчертаем влиянието и важността на селскостопанската политика...

В следващите 7 години той [бюджетът на ЕС] трябва да постави стратегическите приоритети и да каже как Европа ще бъде по-конкурентоспособна.

Според нас ще бъде намерено решение [за Гърция], тъй като Европа е инструмент на солидарност...

Прекрасната първоначална идея за свободно движение в Европа се изврати до евтин популизъм, социалистическо преразпределяне на доходи с цел изравняване на всички, криворазбрана и лицемерна солидарност, затъване в излишна бюрокрация и задължително следващата я корупция. Резултите от всичко това са видими и с просто око: криза след криза, загуба на конкурентоспособност, нисък растеж, висока безработица, покачваща се инфлация, усещане за несигурност.

Единствената смислена позиция на България, изразена от Боряна Пенчева, е опорочена от условности.

...и сме изказали нашата принципна позиция против въвеждането на данък върху финансовите транзакции.

...България не би била натоварена с този данък и съответно повече вноска към ЕС, напротив - нашата вноска може би ще падне. Министерството на финансите направи анализ на ефекта на въвеждането на тези такси, така че ние не очакваме някакви по-негативни последствия за нашата страна или за нашия финансов пазар. Но считаме, че въвеждането само в Европа на подобен данък би поставило европейските банки в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо другите и затова нашата позиция е против на този етап, като считаме, че въпросът следва да бъде решен в глобален мащаб, във въвеждането на тази такса в глобален мащаб.

Тоест България е срещу този данък... "на този етап" и ще го подкрепи, ако се въведе "в глобален мащаб".

Първо, аз мисля, че България ще спечели дългосрочно, ако в Брюксел защитава принципни позиции, базирани на ясни ценности и здрав разум, а не изхождащи от прекия интерес на страната, включително влизане в безпринципни политически конфигурации.

Второ, налагането на какъвто и да било данък на ниво ЕС ще усложни данъчните системи и ще увеличи бюрокрацията. А посоката на промяна трябва да е обратната - опростяване на даначните системи и намаляване на бюрокрацията.

Трето, данъкът върху транзакциите е несправедлив, защото ще наказва страните с най-развити финансови системи и ще облагодетелства страни с недоразвити финансови системи.

Четвърто, данъчното бреме ще се понесе не от банките, а от клиентите, тоест от всички нас.

Пето, крайно време е световните и българските политически лидери да се фокусират върху истинския финансов проблем - финансовата система в света е построена грешно и доказано не работи добре, като се почне от това, че банките поемат рискове, които се пренасят върху държавите чрез гарантирането на депозитите, мине се през сбърканата система за изработване на кредитни рейтинги и се стигне до дейността на централните банки и международните финансови институции. Тук са заложени и следващите големи бомби в икономиките. Вместо да търси смислени решения на тези проблеми политическият елит на ЕС постоянно бълва идеи, които не само не подобряват нещата, но дори ги влошават.

Единственият начин Европа да се отърве от затъване е да заложи на свободата като основна ценност и да забрави социализма. Но ако не го направи, това не означава, че България отново трябва да следва сляпо с вяра в сърцето и пламък в очите поредния социалистически съюз.

Има нещо ама много гнило в Люксембург

Преди няколко години бях на семинар за икономически журналисти в Европейската инвестиционна банка в Люксембург. Вероятно знаете, че това е банката на Европейския съюз, но сигурно не знаете, че тя е доста по-голяма по капитал от всички други международни финансови институции взети заедно, включително Световната банка и МВФ. Бизнесът на тази банка е с парите на европейските данъкоплатци и с привлечени от финансовите пазари средства при ниска лихва (защото са гарантирани от ЕС, тоест рискът се поема от европейските данъкоплатци) да финансира под различна форма бизнеси и правителства.

Високопоставени служители на банката жизнерадостно ни представиха различни програми със странни имена, които щели да подобрят бързо стандарта ни на живот - JESSICA, JASPERS, JEREMIE. Много се натъжиха когато им казах, че тези програми са вредни, защото парите и рискът са за сметка на данъкоплатците и защото създават бюрокрация, нелоялна конкуренция и условия за корупция.

Същата вечер в една лъскава бирария в Люксембург въпросните висши "банкери" се понапиха и ми признаха, че всички тези програми и цялата дейност на банката са пълни глупости. А един от тях надълго и нашироко ни разпитваше за възможностите да инвестира в печеливш бизнес в България. Признанията обаче не им попречиха на следващия ден да продължат с пропагандата.

Тези пълни глупости пристигнаха в България и вече пораждат нови глупости.
Снимка: Zinneke, Wikipedia

Защо българската икономика не отлепя от дъното?

Най-общо, за възстановяването на българската икономика са необходими две неща - здрава европейска икономика и адекватно българско правителство. По принцип съм голям оптимист, но не и сега. Европейската икономика в момента е болна и очаквам да се влошава, защото повечето европейски правителства и Европейската централна банка правят глупост след глупост, вместо да си изпият антибиотика. А българското правителство е напълно неадекватно и не дава никакви признаци за здрав разум. В тази ситуация актуалният въпрос вече не е кога ще отлепим от дъното, а дали ще продължим да падаме.
Снимка: kedy, sxc.hu

Какво е сбъркано в икономиката на ЕС?

Възстановяването на българската икономика зависи освен от политиката на българското правителство и от силата на европейската икономика. Според носителя на Нобелова награда по икономика Гари Бекър не само краткосрочното, но и дългосрочното бъдеще на Европа не изглежда светло:

"Нуждата да се спаси Гърция, а вероятно и Испания, Португалия и Италия е непосредствения проблем, но фундаменталните проблеми са много по-дълбоки.

Предизвикателството не е размерът на държавния дълг, а размерът на държавата отнесен към БВП. Големите държавни разходи и негъвкави икономики в Европа увеличават държавния дълг и в същото време намаляват растежа на БВП. В резултат на това перспективите за бърз растеж в повечето европейски икономики и за обладяването на държавните дългове са слаби, освен ако не се направят значителни реформи в техните социални политики, пазара на труда, регулаторната рамка и другита държавни политики.

Високите данъци намаляват нивото на доходите във всеки момент и нивото на растеж на доходите във времето."

Снимка: Nathaniel Dodson, sxc.hu

Примерът на Германия и бъдещето на европейската икономика

Германското правителство щяло да предприеме драстично строга бюджетна програма от следващата година, за да даде пример на останалите от еврозоната - като намали разходите си с 10 млрд. евро годишно до 2016 г. и увеличи данъците. Обхватът на мерките се очаквало да шокира останалите 15 члена на еврозоната.

Когато прочетох тази новина в български медии се надявах, че има грешка. Затова се разтърсих и попаднах на съответната статия във "Файненшъл таймс". Оказа се, че няма грешка. Което ме прави по-скоро песимист за икономиката на еврозоната и ЕС. Защото за тази година планираният бюджетен дефицит на Германия е 5% от БВП, с 2% от БВП над тавана, поставен от Пакта за стабилност и растеж, а 10 млрд. евро намаление на разходите се равнява на едва 0.4% от БВП. "Амбициозната" цел на Германия е да покрие изискването за дефицит до 3% от БВП до 2013 г., което означава, че още следващата година държавният дълг на Германия ще надхвърли 80% от БВП (с 20 пункта над тавана, поставен от Пакта). При това опозиционните партии недоволстват не от данъчните увеличения, а от рязането на разходи.

Това показва, че Европа още не си е направила верните изводи от ситуацията в Гърция и вредните политики продължават. Което означава, че икономическите проблеми не само не са отминали, а напротив - тепърва предстоят. И в най-добрия случай ще доведат до висока инфлация. Дано поне българското правителство не вземе пример от Германия, а от Естония, което би минимизирало щетите за България.

Снимка: Agência Brasil, Wikipedia

Новото британско правителство: Какво печелят България и ЕС

Без да претендирам, че правя изчерпателен анализ, ето няколко ангажименти на правителството на Дейвид Камерън, които според мен са важни за България и ЕС.

Великобритания няма да прехвърля власт към ЕС и върховната власт ще бъде в институциите на Великобритания, а не на ЕС. Правителството иска да промени европейското законодателство така, че всички бъдещи договори в ЕС да се подлагат на референдум в страната. И няма да прилага например някои правила, които пречат на гъвкавостта на пазара на труда.
Ползи: Британците дават прекрасен пример как се просперира. Това е много добра новина за гражданите на ЕС, включително българските, и лоша новина за бюрократите в Брюксел. Ценрализирането и бюрокрацията в ЕС отдавна излизат от рамките на здравия разум и безбройните договори, директиви и регламенти, които Брюксел бълва постоянно започват да задушават бизнесите и да спират благоденствието.

Великобритания няма да прави стъпки за влизане в еврозоната.
Ползи: В момента еврозоната е затънала в помия и това е резултат от последователно безразсъдната политика на Европейската ценрална банка (ЕЦБ) и страните в еврозоната. Първо създадоха лоши правила, след това започнаха да не ги спазват, отказаха да вкарат в действие предвидената тояга за нарушителите и накрая се оказаха в тежка фискална криза, която не е изключено да доведе до разпадане на еврозоната и еврото. А в най-добрия случай ще се разминат с висока инфлация, защото някой трябва да плати безконтролното печатане на пари. Вече никой не вярва и в независимостта на ЕЦБ. Липсата на доверие към еврозоната от страна на Великобритания може допълнително да стимулира положителни реформи, от което ЕС и България ще спечелят.

Важен приоритет е свалянето на бюджетния дефицит, който постоянно се вдига и през 2009 г. стигна 11.5% от БВП. Това ще става чрез съкращаване на разходи, а не чрез вдигане на данъци.
Ползи: Това също е добра новина за ЕС и България в момент, когато почти няма страна с дефицит под 3% от БВП. Колкото повече положителни примери имат България и страните от ЕС за рязане на разходи, толкова по-голям ще е натискът върху всяко прахосническо правителство.

.

Ще се правят реформи в публичните сфери с основен приоритет образованието и здравеопазването. Ще има повече прозрачност, по-малко държавна намеса и повече възможности за индивидуален избор.
Ползи: Това също е положителен пример за ЕС и България накъде трябва да се върви. Британското здравеопазване например има доста елементи на социализъм и затова далеч изостава по качество от холандското, където има свободен пазар и конкуренция между частни играчи.

Снимка: World Economic Forum, flickr

Една предопределена криза в ЕС

Германия и Франция никога не са вярвали много на бюджетната дисциплина на южните страни от ЕС като Гърция, Испания, Португалия и Италия. Затова създадоха правила, които включиха в Пакта за стабилност и растеж. Сред най-важните е бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП. За нарушителите е предвидена тояга - специална процедура, която завършва с парично наказание.

Преди няколко години обаче големите нарушители на това правило се оказаха... Франция и Германия. Но понеже те дирижират съюза, се пребориха ЕС да не задейства тоягата. Тогава много анализатори казаха, че правилата на практика са мъртви. Формално обаче те продължиха да действат. Други страни също почнаха да ги нарушават, но понеже имаше прецедент никой не беше наказан. Резултатът е напълно логичен: през 2009 г. бюджетният дефицит в ЕС стигна 6.8% от БВП, а в 22 от 27-те страни той надхвърли тавана от 3%. Сред тях отново са Франция и Германия.

И сега когато няколко държави от ЕС са пред фалит и Франция и Германия се сблъскват с резултата от своето престъпно бездействие демонстрират загриженост и наричат финансовите пазари "глутниците вълци". Това е грозно лицемерие, което най-вероятно няма да остане ненаказано. Принудителните заеми за Гърция са само част от цената. Очакваме продължение.

Илюстрация: createkst, sxc.hu