За свободното пушене, без популизъм

Какво разбрах от решението на парламента за по-либерално отношение към пушачите:
1. Мотивите на депутати, че от забраната биха пострадали туризма и тютюнопроизводството са явно, грозно и скандално лобиране.
2. Въпреки това, решение на парламента срещу забраната би било победа на свободата над робството.
3. Оказва се, че понякога е възможно с лобиране и сбъркани мотиви да се защитят висши ценности - в случая свободата на избор и правото на частна собственост.

Знам, че това непопулярно мнение ще скандализира много хора и затова ще се аргументирам.

Първо, какъв е проблемът на непушачите:
1. Има малко места (кафенета, клубове, ресторанти, вериги за бързо хранене...), в които не се пуши.
2. Има много места, където до масите за непушачи идва дим от тези за пушачи.
3. Пушенето вреди не само на здравето на пушача, а и на околните непушачи.
4. Понякога местата за непушачи са заети, за разлика от тези за пушачи.
5. Пушенето на обществени места нарушава свободата на хората да изберат да дишат чист въздух без дим.
6. Забраните за пушене често не се спазват.

Доста непушачи предлагат всичко това да се реши с тотална забрана на пушенето на "обществени места" и големи глоби за неспазване на забраната. Да, това ще реши до голяма степен горните проблеми, но създава нови:
1. Нарушава правото на избор на пушачите да имат места, където да си пушат и да се тровят колкото си искат. Забраната е тоталитаризъм. Не случайно първата забрана за пушене е наложена от Хитлер в Германия. Пушачите, като всички хора, са рационални, те знаят, че цигарите вредят, но виждат и някаква полза очевидно. Аз не харесвам чалгата и я считам за вредна, но не бих я забранил. Искам добра телевизия без риалити, но не бих забранил риалити програмите. Искам чиста природа, но не бих забранил самолетите, заводите и автомобилите, понеже замърсяват въздуха и са вредни. Може да се стимулира например използването на екологични технологии, но забраната не е добро решение. Например в момента държавата стимулира непушенето и съответно здравословния живот като налага огромни данъци върху цигарите (над 2/3 от цената са данъци).
2. Нарушава правото на собственост на собствениците на завединия. Всяко място си има собственик. Той решава какъв тип ще е то, какво да е менюто, определя цените, назначава персонала, избира дизайна и обзавеждането. Той определя и правилата: дали да е на самообслужване, или със сервитьори, дали да има или не face control, или изисквания за облеклото, например костюм, вратовръзка, или смокинг и т.н. Нормално е да определи и дали се пуши или не. И всеки може сам да избере харесват ли му тези правила и ще ходи ли на това място или не. Може да не му харесват, но там да има определена бизнес среща или среща с приятел - тогава трябва да претегли ползите и разходите и да избере дали да отиде, или например да помоли за среща на друго място. Напълно подкрепям данъкоплатците да притискат държавата да не се пуши на обществени места, които са държавна собственост - болници, министерства, училища, административни сгради и т.н. Но кафенето на Иван Иванов не е обществено място, то е частно. Там правилата се определят от него дотолкова, доколкото не нарушават свободата на избор на хората (тоест не може понеже мястото е негово, там да разстрелва хора). И когато някой отива там се допуска, че приема тези правила. Ако не е съгласен, никой не го насилва да остава и да идва. Не може да отидете в "Макдоналдс" и да им се скарате, че нямат суши и зелен чай. По същия начин не може да отидете в ресторант за пушачи и да правите скандал, че е задимено.

Ето и няколко често посочвани допълнителни аргументи в полза на забраната и моето мнение по тях:
1. Пушачите си влошават здравето - да, но това е личният им избор; по същия начин някои препиват и се алкохолизират, други преяждат и затлъстяват, трети се преработват и стресират, четвърти рискуват здравето си с екстремни спортове и т.н. Всичко това не може и не трябва да се забрани.
2. Всички плащат за здравеопазване, а пушачите е по-вероятно да го използват - данъците върху цигарите се въвеждат точно с аргумента, че са вредни и това тежи на здравната система; в България обаче данъците от цигари надхвърлят разходите за цялото здравеопазване в страната.
3. Много пушачи не се съобразявяват, че застрашават здравето и на непушачите - ако те са на място за пушачи не можем да им се сърдим, но никакъв закон не може да регулира нещата на едно парти в частен дом, или може би и там трябва да има забрана?
4. Навсякъде е пълно с изхвърлени фасове - пълно е и с торбички, опаковки, хартии, чашки и други боклуци, но никой не мисли да ги забранява; просто трябва да има правила срещу замърсяване и контрол и глоби за нарушителите.
5.В повечето развити страни вече има забрани - и в най-развитите страни правят грешки; вярвам, че е въпрос на време да узреят и да отменят забраната, както стана в САЩ със сухия режим, или в ЕС с извивката на краставицата.

Проблемите на непушачите в момента са ясни, недостатъците на предлаганото решение за забрана също са ясни. Въпросът е има ли друго решение, което да удовлетвори всички.

По принцип, ако има голямо търсене на места за непушачи, дългосрочно пазарът ще задоволи това търсене с адекватно предлагане на такива места. Това би станало толкова по-бързо колкото по-безкомпромисни са непушачите (отказват да ходях на места с дим). Не може в условията на свободна конкуренция да няма предприемачи, които да не се възползват, създавайки места за непушачи.

По-краткосрочно обаче има много просто и евтино решение: прозрачност на правилата и еднакви правила за пушене в едно помещение. На вратата на всяко заведение, на сайта му и на визитките му задължително да има лесна за намиране информация за режима на пушене - дали е разрешено или забранено, или пък има по едно помещение за всеки режим. А еднаквите правила за пушене в едно помещение означават, че в него или е разрешено пушенето, или е забранено - тоест да няма като сега смесен режим тип "на тази маса се пуши, а на съседната не". Така част от местата със смесен режим ще изберат забраната и пушачите ще имат места без дим. В същото време лесно ще може да се разбере какъв е режима за всяко място. Разбира се, когато една група хора избира място и в нея има пушачи и непушачи, някой трябва да отстъпи, но това са лични отношения, в които държавата няма място.

Между другото, аз съм непушач и често съм се отказвал да ходя на определени места заради силния дим.

Илюстрация: ninja_dave, sxc.hu