Иван Костов, 1989 г.: шокова терапия, не ремонт на социализма

Иван Костов публикува днес във Facebook страницата си своята статията във в. "Работническо дело" от 30 ноември 1989 г., заради която често е бил критикуван от политическите си опоненти. Костов пише, че се гордее с написаното тогава и според мен има основания за това. Критикувал съм Костов, че не е бил достътъчно радикален в реформите в момент, когато имаше възможност и средата позволяваше това и че всъщност е ляв, а не десен от икономическа гледна точка. Но статията му е впечатляваща и дори революционна за времето, когато е написана.

От текста става ясно, че Костов е гледал дебат по телевизията между икономисти, които са стигнали до консенсус, че българската икономика има нужда от стабилизационна програма. Костов обаче обяснава защо вместо стабилизационна програма са необходими радикални реформи на системата. Тоест вместо ремонт на социализма той предлага шокова терапия. Костов обяснява нещо, което повечето лекари, и не само те, дори днес не могат да разберат - когато една система е зле изградена и не работи не може да се очаква подобрение чрез промяна на мениджмънта, трябва да се реформира самата система.  

Стабилизационна програма или радикални реформи? Това е въпросът, който сега концентрира в себе си непосредствените и дългосрочните интереси на нацията.

...тя [стабилизационната програма] не може да бъде нищо друго освен икономическа реанимация на катастрофиралата командно-административна система. За една-две години ще бъде отложено решаването на историческите проблеми на българското преустройство. Такова решение разчита да отстрани грешките на бившето ръководство на страната, но по никакъв начин не засяга икономическите, политическите и идеологическите устои на познатия ни социализъм.

Когато, за кой ли пореден път, се искат от нас доверие и търпение, то е не за да се започне дълбока промяна на съществуващата икономическа система, а за нейната реставрация, за основен ремонт.

Вместо 50, на улиците ще има 250 хиляди протестиращи граждани, защото те протестират срещу системата. Не желаят повече този команден ред, тъй като си дават интуитивно сметка какви са неговите неизправими недъзи.

Трудовата мотивация се разпада, защото не се поддържа от нормални стопански механизми, а от командно-силови средства.

И най-добре отремонтираният административен механизъм не е в състояние да го възстанови [стимулът за труд], да създаде конкуренция за всяко работно място, здраво съперничество и принуда там, където не достигат навиците, желанието и опитът.

...познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.

Колективизмът на индустриалната армия и духът на принудително единство, с които сме пронизани, никога няма да бъдат почва за развитие на нужните ни човешки качества.

Без нормализация на паричната сфера, без "пазар на потребителя", какъвто административната система никога няма да бъде в състояние да създаде, не може да бъде решен проблемът с качеството. Няма да има икономически стимули за непрестанното му повишаване.

...от нас се иска отсрочка, за да се задържи разпадането на командния социализъм в името на временно вероятно подобряване на потреблението на населението, но с цената на това да се върви в противната, а не в нужната на реформите посока.

Костов предлага отваряне на икономиката към света, което се случи едва при неговото управление:

...световният пазар е най-дефицитен “ресурс” за слабия производител, но той е и сфера на неограничени възможности за добрия.

Казва, че без реформи няма да се реши проблема с дефицитите и инфлацията. А ето още една прогноза, която се сбъдна, макар и може би с пет години закъснение:

Ако не се решим сега [на радикални реформи], след една-две години политическият кредит от народа ще бъде безвъзвратно похарчен.

А това е любимата ми част от текста – откровен и точен:

Радикалната реформа ще породи остри затруднения, ще влоши социалната гарантираност, ще наложи временна загуба на работното място и чести преквалификации, безработица за тези, които не са в състояние да отговорят на новите изисквания, ще иска от нас отказ от досегашното "равенство", изключение от което беше само номенклатурата, и приемане на имуществена диференциация като цена за развитието. За няколко години ще спадне жизненото равнище на всички. Равновесните цени ще премахнат дефицита, но ще засилят инфлацията, ще напълнят пазара, но много от стоките ще станат отново недостъпни. Ще трябва да се научим да ходим самостоятелно, да се грижим сами за жизнения си стандарт, да престанем да чакаме да решават всичко вместо нас "от горе".

Както вече знаем, надделяха онези, които искаха запазване на социализма, наричайки го капитализъм с човешко лице. Затова страните от Централна Европа изпревариха България в развитието си със 7-8 години. А Иван Костов, при всичките ми забележки към него, си остава най-големият реформатор до момента. Защото всъщност няма друг реформатор сред премиерите. 

Снимка: Facebook страница на Иван Костов