Иван Кръстев: Вече не е ясно какво работи и какво не работи

От няколко години уважаваният от мен политолог Иван Кръстев често коментира публично икономически въпроси. Обикновено тезите му са грешни. И понеже идват от една безспорно умна и влиятелна личност, те са особено вредни. В последното си интервю за в. "Капитал" той е по-внимателен, което се надявам да е начало на положителна тенденция, но все пак две от твърденията му заслужават внимание:  

Когато днес икономистите настояват за финансова дисциплина и драстични съкращения, те трябва да помнят, че реформите са средство, а не самоцел. 

Не знам кои икономисти има предвид Иван Кръстев, но само в неговия Център за либерални стратегии има двама влиятелни икономисти (Румен Аврамов и Георги Ганев), които подкрепят финансовата дисциплина и реформите и със сигурност не гледат на тях като на самоцел. Според мен, целта на икономистите, настояващи за всичко това, е висок ръст на икономиката (което означава по-високи доходи) и бързо подобряване на качеството на живот на българите. И всеки икономист знае, че това не може да се случи без финансова дисциплина и без структурни реформи на зле работещите и носещи рискове системи.

Днес вече не е ясно какво работи и какво не работи. 

Това не е вярно. Ясно е. За Иван Кръстев може да не е, но за икономистите е ясно. Работи финансовата дисциплина, включително драстичните съкращения за балансиране на бюджета. Работи добрата среда за бизнес и икономическата свобода - стабилна валута, ниски данъци и проста данъчна система, свободна конкуренция и липса на монополи, прозрачност в публичната сфера, ефективна и некорумпирана администрация, частна собственост в бизнеса, включително в здравната, пенсионната и образователната системи. Има достатъчно много примери какво работи, най-актуалният е Естония. А не работи точно обратното. За съжаление, примерите тук са повече, най-актуалният е Гърция.

Иван Кръстев за корупцията, борбата с корупцията и реформите

Може би заради кризата, политологът Иван Кръстев все по-често говори за икономика. Понякога не особено успешно, например в интервюто му за в. "Култура" от началото на годината, което предизвика критични бележки на макроикономиста Георги Ганев (който е програмен директор в създадения и ръководен от Кръстев Център за либерални стратегии). Или интервюто за в. "Труд" от есента на миналата година, в което политологът твърди, че сегашната криза е по-тежка от тази през 1997 г. - теза, която много лесно може да се обори с данни.

Последното му интервю за "Труд" също съдържа тези, с които не мога да се съглася, например, че липсват нови идеи. Но както винаги е много интересно. Ето някои избрани цитати:

Президентът обяви националната сигурност и енергетиката за свои приоритети. Резултатът е, че точно тези сектори се превърнаха в символ на мегакорупция.

Желанието на кабинета да разчисти помийната яма на прехода е похвално.

Съсредоточаването на цялата власт в службите за сигурност е не просто нелогично, но и опасно.

Мисленето на службите не може да бъде модел за реформаторско управление.

Преодоляването на корупцията е труден и дълъг процес - комбинация от повече контрол, но и повече конкуренция. В момента ударението е поставено върху контрола и не се използват достатъчно инструментите на конкуренцията.

Правителството започва да губи подкрепата на бизнеса и градската средна класа, а тя е ключова за едно успешно управление.

Всяка промяна има нужда от критична маса хора, които да я подкрепят активно. У нас през последните 20 г. много от тези, които искат промяна, решиха да сменят страната, в която живеят, а не да променят страната, в която са родени.

Страх ме е, че сме изгубили критичната маса от хора, които искат промяна и са готови да участват в нея. Постепенно се превръщаме в публика на собствения си живот и нямаме право да се сърдим, че политиците се държат с нас като с публика - предпочитат да ни забавляват, вместо да ни управляват.