Гръцката криза и българските лихви

От 2-3 години много се говори за влиянието на гръцката криза върху българската икономика. Повечето икономисти казват, че няма сериозни причини за притеснение, но основният проблем може да бъде загуба на доверие поради чисто психологически причини, свързани с географската близост на България с Гърция.

Загубата на доверие ясно се вижда на горната графика. Тя показва движението на българските CDS-и (credit default swap), които пък показват мнението на пазара за риска от фалит на държавата. Според графиката от март насам рискът от фалит на българската държава се е увеличил значително. И аз поне не виждам друга основателна причина за това, освен задълбочаващата се криза в Гърция.

Много икономисти казват, че движението на CDS-ите не е много надежден индикатор за риска от фалит. Но въпреки това чуждестранните кредитори и майки на български банки следят този показател и на негова основа оценяват риска и съответно определят цената на ресурса, който насочват към България.

Така ситуацията в Гърция влияе негативно на нивото на лихвите в България, включително по държавните ценни книжа. И то точно в момент, когато правителството иска да излезе на международните пазари, за да увеличи фискалния резерв с цел да финансира бюджетния си дефицит и да посрещне падежа на държавни облигации в началото на 2013 г. Това означава, че българското правителство може да бъде принудено от обстоятелствата да търси външно финансиране на твърде високи лихвени нива.

Ако, например, с много условности, преди три месеца правителството е можело да получи кредит при около 5% годишна лихва, то в момента е много вероятно да го получи на цена около 6.5%. А колкото по-голяма става вероятността Гърция да напусне еврозоната и да върне драхмата, толкова по-подозрителни ще стават пазарите и лихвата ще се качва.

Ако българското правителство иска да намали рисковете за икономиката, то трябва бързо да направи две неща: мащабна прозрачна приватизация и балансиране на бюджета чрез намаляване на разходите. А дългосрочно трябва да прави структурни реформи, които да намалят рисковете, идващи от публичните системи - здравна, пенсионна, образователна и т.н.

БДЖ - кой пие и кой ще плаща?

От едно дясно управление по принцип се очаква да приватизира държавните предприятия, включително БДЖ, което от много години се субсидира от държавата, за да не фалира. Правителството на Бойко Борисов се води дясно, но има други планове:

Група от банки ще осигурят договореният в началото на август заем за "Български държавни железници" (БДЖ) за близо 460 млн. лв. със Световната банка. Това става ясно от изказване на изпълнителния директор на задлъжнелите железници Владимир Владимиров пред "Блумбърг" вчера.

"Български държавни железници" се нуждае от заем от 460 млн. лв., за да изплати задълженията си до 2014 г. и да вдигне на крака задлъжнялата компания", каза Владимиров.

За първите шест месеца на годината БДЖ отчете близо 60% срив в приходите си и 30 млн. лв. загуба. Задълженията на компанията пък са близо 800 млн. лв. от малко над 1 млрд. лв. активи, като 483 млн. от тях са дългосрочни.

По думите на Владимиров парламентът е одобрил и държавата да е гарант по заема.

БДЖ е обречено да фалира, а схемата за финансиране на БДЖ единствено отлага това за периода на управление на следващото правителство. Причината е същата, поради която рухна социализма. Държавата просто не е добър предприемач. Тя гарантира три неща - корупция, липса на гъвкавост и неефективно управление. От това печели само партията, която е на власт. А сметката за провала на БДЖ, както обикновено, ще се плати от българските данъкоплатци.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Rodolfo Belloli, sxc.hu

Какво ни чака когато доброто правителство викне лошия МВФ?

Тъй като скоро отново ще ни се наложи да се срещнем с Международния валутин фонд (МВФ), е добре да си припомним какво ни чака. В България всички знаят какво е МВФ, но малко хора разбират какво точно прави фонда и защо. Това до голяма степен се дължи на българските политици, за които не е изгодно истината да се знае. А тя е, че целта на МВФ не е да спасява конкретна закъсала икономика и да се грижи за благоденствието на хората в нея, а да спасява външните кредитори. Идеята е да се локализира кризата и да не се допуска пренасянето й в други страни.

Как действа фонда? Когато правителството е заплашено от спиране на плащанията по своя дълг международните пазари вече са забелязали риска и отпускат пари при огромни лихви, които стават все по-трудни за плащане. В един момент единствената алтернатива на правителството е да моли за заем МВФ. Парите, които фондът дава обаче не могат да се харчат за текущи разходи. Те се отпускат "в подкрепа на платежния баланс", което в нормален превод означава, че с тях могат единствено да се изплащат дългове.

Много хора смятат, че МВФ казва на правителството какво да прави, за да отпусне пари. За фонда обаче е важно бюджетът да е балансиран и фискалният резерв да е максимално пълен и няма значение как ще стане това - дали с рязане на разходи, дали с вдигане на данъци, дали с приватизация, или с комбинация от трите. Правителството решава кой разход с колко да реже, кой данък с колко да вдига и какъв дял от кое предприятие да продава. И когато реши какво да прави, трябва да убеди фонда, че мерките ще балансират бюджета и ще гарантират платежоспособността на държавата.

Така за да не фалира, правителството е принудено да намали заплатите в публичния сектор и пенсиите, да съкрати администрацията и инвестиционните разходи, да вдигне данъците, да прави реформи, да премахва привилегии и да приватизира предприятия. (Според мен това ще стане до края на следващата година, но най-късно през 2012 г.) Политиките се описват в документ, подписан от двете страни, със срокове за изпълнение, а траншовете се обвързват с изпълнението, което периодично се проверява от мисии на фонда. Обикновено всичко това се представя от правителството на публиката като тежки преговори между доброто правителство и лошия МВФ. А фондът просто спасява от фалит едно провалено правителство.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: sanja gjenero, sxc.hu

Защо БСП се проваля?

Ако се чудите защо БСП винаги вкарва икономиката в криза вижте какво казва Георги Пирински, един от лидерите на партията:

"В ръководството на БСП трябва да изкристализира ясна дефиниция на каузата. Каузата е да се промени насоката на развитие на страната - от сегашната архисвръхлиберална посока, диктувана от министъра на финансите, за който няма друга философия освен рязане на разходи, което започва да се придружава с аутсорсване на дейности и държавни отговорности и някаква хипотеза, че всичко, което не е приватизирано досега, трябва да се доразпродаде. Т.е. една теза, която е дискредитирана вече в Европа и по света - че колкото по-малко държава, толкова по-голямо е благоденствието."

Варно е, че основната кауза на БСП е разграбването на държавата. А когато към това се прибави и каузата на социалистическата икономика провалът е сигурен. Георги Пирински на практика настоява да последваме Гърция. Защото иначе няма как си обясним факта, че нарича свръхлиберална посока и философия на рязане на разходи ситуация, в която имаме дефицит от близо 4% за миналата и 3% (по европейската методология) за тази година. И очевидно отрича частната собственост и приватизацията. А всички знаем в кои сфери на бизнеса е най-голямата корупция и слабо управление - енергийните компании, железниците, болниците... - все области с преобладаваща държавна собственост.

Георги Пирински си е направили грешни изводи и от световната криза. Тезата "по-малка държава, повече благоденствие" не само не е дискредитирана, а отново се потвърждава. Достатъчно е да погленем бързото измъкване от кризата на САЩ, където има много по-малко държава и мъчителното възстановяване на ЕС, където има много държава. Друг ясен и пресен пример за успеха на малката държава и провала на голямата държава са Естония и Гърция.

Дискредитирана е друга теза - че с кейнсианско харчене може да се противодйства на кризата. Справка Гърция и почти цяла Европа. Дискредитирана е и държавната намеса, която в името на привидно благородни каузи изкривява пазарите и подава грешни стимули. Справка ипотечната криза в САЩ, която предизвика финансовата, а оттам и икономическата криза. Ако българските социалисти като Георги Пирински не са разбрали това, господ да ни пази от ново управление на БСП.
Илюстрация: Irina Naumets, sxc.hu

Милен Велчев срещу Бойко Борисов

Когато Милен Велчев беше финансов министър бях доста критичен към него и дори наскоро неговият PR консултант Таня Митова ми показа един бял косъм в косите си, който е причинен от моите статии в "Капитал" (например тук, тук и тук). Но днес Милен Велчев е дал интервю, под което почти бих се подписал. Той дори не споменава името на Бойко Борисов, с когото имаше конфликти още при управлението на Симеон Сакскобургготски, но критиките му очевидно са насочени към него.

За да тръгне да се възстановява, икономиката не може да разчита само на скромния растеж на износа. Трябва да разчита и на завръщане на инвестициите.

За съжаление, актуализираният бюджет не дава окуражителни сигнали. Съзираме плъзгане по лесната пързалка на растящия дефицит.

По-тревожещ е не толкова размерът на дефицита, който сам по себе си е капитално висок, а тенденцията.

Ние не смятаме, че болестта на спадащото потребление трябва да се лекува с бюджетни средства, и то в условията на наднормен дефицит. Трябва да заложим на подобряване на бизнес средата и привличане на нови инвестиции.

Споразумението с МВФ не е важно само от гледна точка на ресурса, който би осигурило, а най-вече ще гарантира провеждането на реформи, за които правителството няма воля.

Не е работа на държавата да инвестира в икономиката. Това, което беше пропуснато през последните 4 години, е да се направят по-дълбоки реформи - в здравеопазването, приватизацията.

Не е работа на политиците да гадаят какви ще са условията след една година. Тяхна работа е да направят икономиката по-конкурентна и по-ефективна, а това става с приватизация. Тяхна работа е да спрат злоупотребите в държавните дружества, което също става с приватизация.

Явно, че той [Симеон Дянков] има желание да прави реформи, но то не стига. Трябва политическа воля на ниво управляваща партия.

Снимка: Вени Марковски

Бойко Борисов, банките и държавните предприятия

Дебатът за парите на държавните предприятия в банките тръгна в грешна посока. Вече се говори за нови регулации заради съмненията за корупция, след като се оказа, че близо половината от парите на държавните предприятия са конценрирани в Корпоративна търговска банка, която се свързва с една от най-големите медийни групи в страната ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Уикенд" и др.). Съмненията са за бартерна сделка тип "парите на държавните фирми срещу медийна подкрепа" между премиера Бойко Борисов и собственика на банката Цветан Василев. Втората облагодетелствана банка се оказа СИБанк, в която собственост има Цветелина Бориславова - приятелката на премиера.

Много е вероятно държавните пари да се разпределят по корупционни схеми. Но ако това е така, тогава от гледна точка на данъкоплатците какво значение има дали банките са 1, 3, или 30? Регулациите също няма да помогнат. Защото в сложни и динамични области като банкирането винаги може да се измисли схема, която да ги заобиколи. Това се случва постоянно дори в много по-прости области и въпреки действието на Закона за обществените поръчки и стотиците му поправки с цел усъвършенстване.

Представете си относително кадърен и свестен шеф на голямо държавно предприятие. Той вижда около себе си корупция, некадърност и шуробаджанащина и знае, че е на поста си временно. Целта му, естествено, е да се задържи на поста колкото може повече и за това време да осигури финансово себе си и наследниците си. Нима този човек е в позицията да откаже на премиера или на ресорния министър услуга? И дори ако няма натиск от тях, нима няма да поиска комисиона на банка, застраховател, рекламна агенция и всеки друг доставчик, на който управляваната от него държавна фирма плаща за някаква стока или услуга?

Корупцията в държавните фирми не може да се премахне нито с прозрачност, нито с регулации, нито с показни полицейски акции. Единственото решение е приватизация на всички държавни бизнеси.
Снимка: Vladimir Petkov, flickr

Борисов за успехите, приватизацията и данъците

Ето някои икономически акценти от днешното интервю на БНТ с премиера Бойко Борисов.

За успехите:

Ние успяваме да бъдем от най-добрите в Европа, да бъдем похвалени във всички доклади. Пуснахме еврофондовете, ще видите, че ще усвоим огромна част от тях в сравнение с 0,8% на предишните правителства.

За приватизацията и спортните зали:

Вашите колеги журналисти там ми зададоха въпроса, защо не спрете тази спортна зала? И аз им отговорих, че по време на управлението на Синята коалиция спортните зали бяха приватизирани – на различните партии, на Костов, на СДС. Бяха приватизирани или реституирани и София остана без спортна зала. Коя столица в света, пък било то и в криза, няма спортна зала? 20 години хората се молят в София да им направим зала и догодина на 1 август те ще имат красива, прекрасна, многофункционална, за хубост, зала в центъра на града. И затова им казах – мошениците, които провеждаха и раздържавиха Синя София, също са на вашия пасив.

За вдигането на ДДС:

В момента има много голяма отворена дупка в бюджета. Тя може да се запълни, само ако се увеличат приходите. Ако тези мерки, другите 60, във времето отлагат събираемостта, като временна мярка ние ще вдигнем ДДС.

Кризата размрази приватизацията

Свиването на фискалния резерв принуждава правителството да размрази приватизацията и да ревизира списъка с предприятия, чието раздържавяване е забранено със закон. Това е добра новина не толкова заради парите, които ще влязат в резерва, колкото заради дългосрочните положителни ефекти за икономиката. Държавата е доказано лош собственик и мениджър на бизнеси и колкото по-малко се занимава с това, толкова повече ще може да се фокусира върху важните неща, например създаване на благоприятна и конкурентна пазарна среда.

А защо не приватизация на БНТ и БНР?

Тежкото финансово състояние, в което изпадна БНТ отново поставя на дневен ред нейното финансиране. Телевизията в момента се издържа основно от данъкоплатците чрез държавна субсидия (60 млн.лв. за 2010 г.) и частично от реклами (10 млн.лв. за 2010 г.), за които обаче има наложени от закона лимити.

За съжаление, дори новият шеф на СЕМ Георги Лозанов, който се определя като десен, е против приватизацията: "Когато комерсиалните медии все повече се издържат с риалити, обществената медия става свещена крава", казва той в интервю за сп. "Тема". Според него БНТ трябва да продължи да играе на рекламния пазар, но също така да започне да се конкурира с частните телевизии за парите от специален фонд за предавания с обществена функция.

В сравнение със статуквото това предложение заслужава внимание, особено ако напълно изключва държавната субсидия. Дългосрочно обаче то отново ще постави въпроса за приватизацията, защото в условията на честна конкуренция държавата е обречена да загуби от частника. Освен това кой ще избира къде ще отиват парите, кой ще избира тези, които избират и ще бъдат ли тези хора независими?

Предлаганото от Лозанов обединение на двете "обществени" медии няма да реши проблемите, свързани с тях. Най-доброто решение е приватизацията на БНТ и БНР.

1. БНТ и БНР не са и не могат да бъдат независими от държавата и политическите партии (поне дългосрочно, в краткосрочен план са възможни изключения), докато не бъдат приватизирани. Чрез финансирането и избора на директор те са силно зависими от държавата и партиите. В този смисъл сега тези медии по същество са държавни, а не обществени.

2. Търсене на предавания с обществена функция има и винаги ще има, което при конкурентен пазар е и гаранция, че ще има предлагане от частните телевизии. Ако теоретично приемем, че търсенето намалява и в един момент дори ще изчезне напълно, държавната БНТ не може да реши проблема, защото при наличието на огромен избор от програми гледаемостта ще падне и дори може да изчезне.

3. Субсидирането на БНТ и БНР и рекламните регулации (целящи частично да решат проблема със субсидирането) изкривяват медийния пазар и водят до нелоялна конкуренция.

4. Само за 2010 г. БНТ струва на данъкоплатците 60 млн.лв., а БНР - 48 млн.лв. Със сигурност много от тях не биха искали да финансират държавни медии, независимо, че някои ги наричат обществени.

5. С парите от продажбата ще се подкрепи фискарния резерв в условията на криза и нужда от стабилност.

6. Теоретично и емпирично е доказано, че частната собственост в конкурентни условия води до по-добър резултат от държавната.

(Илюстрация: romexico, sxc.hu)

Доверието не идва с "вярвайте ми"

Сред публично обсъжданите мерки за стабилизиране на фиска са емитирането на държавен дълг и приватизацията. С тях щяла да се запушва дупката в бюджета. Подобни интерпретации обаче са много вредни за икономиката.

Емитирането на дълг не само не решава някакъв проблем, а дори създава нов - държавата признава, че не може да покрие текущите си разходи с текущите приходи, формира бюджетен дефицит и започва да задлъжнява. Резултатът е натоварване с дългове на бъдещите поколения, увеличаване на бюджетните разходи за лихви и намаляване на доверието към държавата, което вдига лихвените нива и намалява инвестициите и шансовете за влизане в ERM II.

Приватизацията, за разлика от трупането на дълг, е полезна, защото държавата е доказано лош собственик. Приходите от приватизация обаче не са бюджетен приход и не намаляват дефицита. Те са еднократни суми, които влизат във фискалния резерв и по правило се използват за решаването на дългосрочни проблеми, например за пенсионна реформа (като парите се разпределят в партидите на гражданите в частни пенсионни фондове). В сегашния момент парите от приватизация са важни и за увеличаването на фискалния резерв, което би засилило доверието към България.

Има много европейски държави, към които инвеститорите имат доверие, въпреки много по-високото им ниво на дълг и липсата на фискален резерв. Те обаче не са фалирали, както България в началото на прехода, не са преживявали скоро хиперинфлация, за разлика от България преди 13 години и не са им спирали парите по европейските програми заради корупция. Българското правителство трябва да бъде много по-дисциплинирано от всички останали, за да възстанови загубеното доверие и да така да ускори "догонването".