Дебатът за парите на държавните предприятия в банките тръгна в грешна посока. Вече се говори за нови регулации заради съмненията за корупция, след като се оказа, че близо половината от парите на държавните предприятия са конценрирани в Корпоративна търговска банка, която се свързва с една от най-големите медийни групи в страната ("Монитор", "Телеграф", "Политика", "Уикенд" и др.). Съмненията са за бартерна сделка тип "парите на държавните фирми срещу медийна подкрепа" между премиера Бойко Борисов и собственика на банката Цветан Василев. Втората облагодетелствана банка се оказа СИБанк, в която собственост има Цветелина Бориславова - приятелката на премиера.Много е вероятно държавните пари да се разпределят по корупционни схеми. Но ако това е така, тогава от гледна точка на данъкоплатците какво значение има дали банките са 1, 3, или 30? Регулациите също няма да помогнат. Защото в сложни и динамични области като банкирането винаги може да се измисли схема, която да ги заобиколи. Това се случва постоянно дори в много по-прости области и въпреки действието на Закона за обществените поръчки и стотиците му поправки с цел усъвършенстване.
Представете си относително кадърен и свестен шеф на голямо държавно предприятие. Той вижда около себе си корупция, некадърност и шуробаджанащина и знае, че е на поста си временно. Целта му, естествено, е да се задържи на поста колкото може повече и за това време да осигури финансово себе си и наследниците си. Нима този човек е в позицията да откаже на премиера или на ресорния министър услуга? И дори ако няма натиск от тях, нима няма да поиска комисиона на банка, застраховател, рекламна агенция и всеки друг доставчик, на който управляваната от него държавна фирма плаща за някаква стока или услуга?
Корупцията в държавните фирми не може да се премахне нито с прозрачност, нито с регулации, нито с показни полицейски акции. Единственото решение е приватизация на всички държавни бизнеси.
Снимка: Vladimir Petkov, flickr
