Участие в БНТ по икономически теми

Тази сутрин участвах в сутрешния блок на БНТ по икономически теми заедно с Георги Ганев и Емил Хърсев. Целият разговор е 17-18 минути и ако желаете можете да го гледате тук. Ето накратко какво казах.

Световните политически лидери са загубили усещането си за здрав разум. Кейнсианското им решение да отговорят на кризата като наливат държавни пари в икономиките доведе до сегашната дългова криза и глобалната икономическа несигурност.

Естония е може би единствената европейска страна, която не последва останалите в посока на повече бюджетни разходи, въпреки съветите да го направи, включително от Брюксел и МВФ. Естония балансира бюджета си и бързо излезе от кризата.

Време е да си пропомним книгата на Айн Ранд "Атлас изправи рамене", а който не я е чел да я прочете. Не трябва да забравяме, че бизнесът инвестира, рискува, създава работни места, плаща данъци и произвежда блага. В този смисъл протестите срещу капитализма и корпорациите също не се основават на здравия разум.

България стои относително добре на фона на останалите. Държавният дълг е нисък, бюджетът е под контрол. Спорно е дали българската икономика е излязла от рецесията, но точно заради това евентуална нова глобална криза няма да се отрази толкова тежко на България, колкото предходната. Освен това България не задължително ще загуби от ново световна криза. Тя може дори да спечели, ако властите работят за привличане на инвестиции чрез подобряване на бизнес средата. Защото много западни инвеститори ще търсят възможности да намалят разходите като изнесат производството си в страни с добър бизнес климат и относително ниски разходи за труд.

Заслужава ли финансовият министър Симеон Дянков наградата на Forbes Румъния за запазване на финансовата стабилност? От гледна точка на Румъния може и да я заслужава. Но ние в България сме по-амбициозни и смятаме, че той можеше да се справи и доста по-успешно. Затова предпочитаме да раздаваме награди на бизнеса, а не на политици (ако все още не сте заявили участие в Бизнес наградите на Forbes България 2011, побързайте, приемаме кандидатури само още седмица). Искаме да вдъхновяваме хората да правят бизнес.

Кашата, която световните политически лидери забъркаха неминуемо ще доведе до увеличаване на инфлацията (но не до хиперинфлация). В условията на несигурност и очаквана инфлация препоръчвам на хората да спазват класическото правило да държат ликвидни средства (например в тримесечни банкови депозити), които биха покрили разходите им за една година напред. От инфлацията ще загубят спестителите и ще спечелят длъжниците, защото задълженията им ще се обезценят. Аз лично не бих бързал да погасявам дългосрочни заеми (например ипотека в евро или лева), особено ако имам относително стабилна работа.

Бойко Василев за журналистите, истините, "средните" хора и БНТ

В почивните дни прочетох в "24 часа" интересно интервю на Венелина Иванова с водещия на "Панорама" Бойко Василев - с много ценни мисли и едно обяснимо противоречие.

За звездоманията на журналистите:

Понякога ние, които се занимаваме с телевизия, имаме нужда от студен душ. Част от работата на журналиста е да се съмнява в себе си - факт, който често забравяме. Ако навириш нос, можеш и да пропуснеш да видиш, че ципът ти е разкопчан.

За сблъсъка на различните истини:

Няма лоши и добри, има страдащи, бъркащи, притеснени, уплашени. Харесваш ги - или не ги харесваш, но във всеки случай се опитваш да ги разбереш. Това е най-важно - разбирането.

За подценяването на хората от журналистите:

Наричаме ги “обикновени” хора, “средни” хора. Честно казано, досега не съм виждал среден или обикновен човек, особено в България. Всеки човек е необикновен и има своите интереси.

За разговор със сина му:

Разговорът беше за това защо хората постъпват несправедливо. Защо обиждат, защо бият. Говорихме за това как трябва да разбираме хората, преди да ги накажем с някаква своя емоция. Зад всяко избухване стои едно "защо". И моят син се опитва да довърши изречението с някое разумно "защото". Виждам го, че не мрази. Че вместо да издава присъди, търси обяснения. И това ме прави щастлив.

За неговите амбиции към сина му:

Искам от него единствено да бъде такъв, какъвто му харесва да бъде. Нашето задължение е да му дадем най-доброто, но само това, което той иска. В много ранна негова възраст се разделихме с илюзията, че ще трябва да го направим точно такъв, какъвто ние го искаме. Нека да бъде себе си.

За журналистите, които влязоха в политиката:

Всеки човек има право на избор.

На фона на всичко това, ето какво казва Бойко Василев за БНТ:

Проблемът е, че е най-недофинансираната обществена телевизия в Европа. Отношението към БНТ е като за мъртвец, но на обратно - за нея се говори или лошо, или нищо. Или пък се пее песента за "парите на данъкоплатеца". Вие нали купувате стоки, които се рекламират по телевизията?
- Да.
Това означава, че вашите стотинки захранват рекламните им бюджети, тоест храните всички медии, включително и частните. Всички медии се финансират от данъкоплатеца. Обществената телевизия обаче има мисия. Тя е европейска ценност, тя трябва да направи важното интересно. Тя трябва да балансира между свободната информация и интелигентното развлечение. Но у нас това не се осъзнава и срещу БНТ често се водят абсурдни битки.

Тук не съм съгласен. Данъкоплатецът, който купува дадена стока има право на избор, той е избрал да гледа рекламата и след това е избрал да плати за стоката. А данъкоплатецат, който плаща за БНТ няма право на избор. Той може би дори не гледа БНТ. Може да няма и телевизор. Но плаща чрез своите данъци. Тук виждам и противоречие в ценностите - от една страна, Бойко Василев казва, че всеки има право на избор, че синът му също има свободата сам да направи своя избор, че хората не трябва да бъдат подценявани, а от друга, не е съгласен хората да избират когато се отнася до финансирането на БНТ. Освен това не съм съгласен с презумпцията му, че само държавната телевизия може да е обществена, да има мисия, да има ценности, да направи важното интересно, да балансира "между свободната информация и интелигентното развлечение". Някой може ли да каже дали ако субсидията отиваше в някоя частна телевизия резултатът щеше да е по-лош? Или ако имаше конкуренция между всички телевизии за субсидията?

Аз нямам нищо против БНТ. Напротив, харесвам много от предаванията и хората в БНТ, включително Бойко Василев. Да не говорим, че съм работил там няколко години. Но имам против БНТ да е държавна. Защото държавната телевизия не може да бъде свободна (може да има периоди на относителна свобода, но дългосрочно винаги ще е зависима от политиците, особено тези на власт; личният ми опит в БНТ също подкрепя това твърдение - неудобното за Жан Виденов предаване "Плюс-минус", в което работех, беше изпратено от прайм тайм в негледаем часови пояс). И защото субсидирането й от бюджета пречи на свободната конкуренция (тук можете да прочетете повече по въпроса защо "обществените медии" трябва да се приватизират).

Разбира се, аз мога да разбера Бойко Василев. Става дума за стимули - ключово понятие в икономиката. Той работи в БНТ около 20 години и има сериозен стимул да иска повече пари за телевизията, за да прави любимите си филми. Но аз бих го попитал дали ще мисли така, ако някой политик с много власт го махне от БНТ, както се случи с доста журналисти. Бих го попитал също дали се чувства свободен журналист в "Панорама". Струва ми се, че отговорът се крие тук:

Воденето на "Панорама" е цената да правя най-любимото нещо - филмите.

Не искаме да плащаме за "обществена" телевизия

Ето резултатите от анкетата с въпрос "Бихте ли плащали такса от 60 лв. годишно за БНТ?":
Да - 5%
Не - 95%
Данните не се нуждаят от коментар. Политическата партия, която въведе такса за БНТ ще допусне голяма грешка.
Илюстрация: sanja gjenero, sxc.hu

А защо не приватизация на БНТ и БНР?

Тежкото финансово състояние, в което изпадна БНТ отново поставя на дневен ред нейното финансиране. Телевизията в момента се издържа основно от данъкоплатците чрез държавна субсидия (60 млн.лв. за 2010 г.) и частично от реклами (10 млн.лв. за 2010 г.), за които обаче има наложени от закона лимити.

За съжаление, дори новият шеф на СЕМ Георги Лозанов, който се определя като десен, е против приватизацията: "Когато комерсиалните медии все повече се издържат с риалити, обществената медия става свещена крава", казва той в интервю за сп. "Тема". Според него БНТ трябва да продължи да играе на рекламния пазар, но също така да започне да се конкурира с частните телевизии за парите от специален фонд за предавания с обществена функция.

В сравнение със статуквото това предложение заслужава внимание, особено ако напълно изключва държавната субсидия. Дългосрочно обаче то отново ще постави въпроса за приватизацията, защото в условията на честна конкуренция държавата е обречена да загуби от частника. Освен това кой ще избира къде ще отиват парите, кой ще избира тези, които избират и ще бъдат ли тези хора независими?

Предлаганото от Лозанов обединение на двете "обществени" медии няма да реши проблемите, свързани с тях. Най-доброто решение е приватизацията на БНТ и БНР.

1. БНТ и БНР не са и не могат да бъдат независими от държавата и политическите партии (поне дългосрочно, в краткосрочен план са възможни изключения), докато не бъдат приватизирани. Чрез финансирането и избора на директор те са силно зависими от държавата и партиите. В този смисъл сега тези медии по същество са държавни, а не обществени.

2. Търсене на предавания с обществена функция има и винаги ще има, което при конкурентен пазар е и гаранция, че ще има предлагане от частните телевизии. Ако теоретично приемем, че търсенето намалява и в един момент дори ще изчезне напълно, държавната БНТ не може да реши проблема, защото при наличието на огромен избор от програми гледаемостта ще падне и дори може да изчезне.

3. Субсидирането на БНТ и БНР и рекламните регулации (целящи частично да решат проблема със субсидирането) изкривяват медийния пазар и водят до нелоялна конкуренция.

4. Само за 2010 г. БНТ струва на данъкоплатците 60 млн.лв., а БНР - 48 млн.лв. Със сигурност много от тях не биха искали да финансират държавни медии, независимо, че някои ги наричат обществени.

5. С парите от продажбата ще се подкрепи фискарния резерв в условията на криза и нужда от стабилност.

6. Теоретично и емпирично е доказано, че частната собственост в конкурентни условия води до по-добър резултат от държавната.

(Илюстрация: romexico, sxc.hu)