Прогнозите са сложна и несигурна работа, толкова сложна и несигурна, че въпреки голямото им търсене, част от най-добрите анализатори отказват да правят публични прогнози, особено когато става дума за конкретни стойности, например за растежа на икономиката или на цените.
Всяка прогноза е свързана с допускания. Професионалните и почтени анализатори изрично ги оповестяват. Но когато прогнозата излезе в медиите, тя обикновено е изчистена от детайлите, защото времето/мястото в медиите е твърде скъпо за изброяване на купища условности, а и много често те са твърде сложни и скучни за масовия зрител/читател. И крайният потребител на информацията често остава с впечатлението, че еди-кой-си анализатор или анализаторите на еди-коя-си институция са непрофесионалисти, защото прогнозите им не са се сбъднали. От там вероятно идват и многото шеги за икономистите като тази: икономист е човек, който утре ще ви обясни убедително защо вчерашната му прогноза за днес не се е сбъднала.
Ето какво пише за прогнозите британският икономист и редактор във в. "Файненшъл таймс" Тим Харфорд:
В края на 2007 г. "Файненшъл таймс", в своя обичаен поглед към предстоящата година, обяви, че "САЩ ще бъде на ръба на рецесия в началото на 2008 г. и трябва да избегне накланянето към пропастта". Поглеждайки назад можем печално да се насладим на тази прогноза не защото е доказано грешна, въпреки че е, а защото тя беше грешна дори когато беше публикувана. Рецесията всъщност започна през декември 2007 г., точно когато "Файненшъл таймс" обявяваше, че тя въбще ще започне. Ако перифразираме старата шега, "прогнозирането е много трудно дори когато не е за бъдещето".
Това е още една причина да съжаляваме икономистите. Синоптиците могат да хвърлят поглед през прозореца ако искат да разберат какво е времето сега. Икономистите трябва да чакат. На Националното бюро за икономически изследвания отне почти година, за да обяви, че рецесията е започнала в края на 2007 г. Икономистите от Федералния резерв или Bank of England имат незавидната работа да установят лихвени нива за икономика, за чието текущо състояние могат само да гадаят.Преди осем години в интервю с банкера Стенли Фишер за в. "Капитал" го попитах дали е възможно някой ден България да настигне средното ниво на доходи в Европа и кога може да се очаква това да стане (Фишер е един от авторите на изледване, което се занимава точно с това - кога страните от Централна и Източна Европа ще настигнат по доходи останалата част от Европа). Ето неговия отговор:
Има толкова много неочаквани неща, които се случват в икономическия живот, които са възможни. Ако ме питате дали това е най-вероятният резултат, отговорът е, че не е най-вероятният, защото вие сте доста далеч зад средното ниво за Европа. Петдесет години от сега може да има такъв резултат. Аз няма да съм тук, за да ви кажа, но ми изглежда напълно възможно, че това би могло да се случи. Вие ме питате дали е възможно и кога. Има едно известно правило в икономическата наука, което е: предвиждайте число или дата, но не и двете. Така че възможно е.Когато журналисти искаха прогнози от бившия финансов министър Милен Велчев, например за курса на долара, или петрола, той обичаше да казва на шега, че или първо ще се качва и след това ще пада, или обратното, първо ще пада, а после ще се качва.
Всъщност професионалистите, които правят прогнози знаят, че щом говорим за бъдещето няма нищо, което е 100% сигурно. И точно заради това все по-популярни стават ветрилообразните прогнози, при които прогнозите са обвързани с вероятности. От скоро такива прогнози прави и БНБ. В юлския Икономически преглед на БНБ експертите на банката са представили по този начин своите прогнози за БВП и за инфлацията в България.
Ето как експертите на БНБ са описали тези графики:
Ветрилообразната графика представя експертните възгледи на изготвилите прогнозата за несигурността по отношение на прогнозираната величина на база вероятностно разпределение. Средната лента на графиката, отбелязана с най-тъмен цвят, включва централната прогноза, а според построеното вероятностно разпределение вероятността реализацията на съответната величина да попадне в тази лента е 20% за всяко от тримесечията. Ако към средната лента се прибавят съседните ленти от двете и страни (в еднакъв по-светъл цвят), то общо се покриват 40% от вероятностната маса. Така с добавянето на всяка двойка ленти в еднакъв цвят вероятността стойността да попадне там се увеличава с по 20 процентни пункта, докато се стигне до 80%. Вероятността реализираната стойност да не попадне в оцветената част от графиката според избраното разпределение е 20%.
Ако не сте разбрали обяснението, ето приблизително какво казват тези конкретни графики за второто тримесечие на 2013 г. на годишна база.
Растеж на БВП
от 0.1% до 1% - вероятност 20%
от -0.4% до 1.4% - вероятност 40%
от -1% до 2% - вероятност 60%
от -1.7% до 2.8% - вероятност 80%
извън рамките от -1.7% до 2.8% - вероятност 20%
Инфлация
от 1.8% до 2.7% - вероятност 20%
от 1.3% до 3.3% - вероятност 40%
от 0.8% до 4% - вероятност 60%
от 0.1% до 5% - вероятност 80%
извън рамките от 0.1% до 5% - вероятност 20%
Виждате, че дори когато ветрилото е доста разтворено има цели 20% вероятност прогнозата да не се сбъдне. Сега сигурно разбирате защо точните прогнози на икономистите и институциите почти никога не се сбъдват.
