Провалът на пазара на труда

През 2008 г., преди да бъде ударена от кризата, България беше сред групата страни с най-ниска безработица - 5.6%, по-ниска от средната за ЕС, която беше 7.1%. От тогава до сега безработицата в страната непрекъснато се увеличава и през авгус 2012 г. тя е 12.5%. В ЕС нивото й също се увеличава, но не толкова драматично и сега е с два пункта по-ниско - 10.5%. България вече е в другия край на графиката сред страните с най-голяма безработица.

Безработица 2000-2011 г. (в %)

Безработица през август 2012 г. (сезонно изгладена, %) 

Ситуацията изглежда още по отчайваща ако се погледнат данните за заетостта (тъй като много от реално безработните са обезсърчени да търсят работа и не са регистрирани в бюрата по труда). За същия период са загубили работата си близо половин милион българи.

Накратко, в резултат от кризата търсенето и предлагането на труд се срещнаха при неприемливо високи нива на безработица. Причините, и съответно решенията, според мен трябва да се търсят на няколко места.

1. Регулациите на трудовиия пазар, шумно подкрепяни от синдикатите, не позволяват свободно договаряне между работодател и работник. Под предлог, че защитава работника, законът (Кодекса на труда) потиска търсенето на труд и произвежда безработица. Изходът е либерализация на пазара. Вместо това, правителството още повече го затяга с вдигането на минималната работна заплата и осигурителните прагове. И така допълнително удря най-беззащитните - ниско квалифицираните хора от провинцията.

2. Бизнес средата не е достатъчно благоприятна, за да привлече необходимите инвестиции. Нивото им продължава да е твърде ниско за страна, която има много да догонва. А без инвестиции няма нови работни места. Стабилната макроикономическа среда, валутният борд и плоският данък са изключително важни, но далеч не са достатъчни. Огромни сектори, като здравната система, са монополизирани. Много пазари са несвободни, например енергетиката или пазара на пенсионни схеми. Правителството постоянно се опитва да интервенира на пазарите. Неговата философия - ако вдигате цените ще ви скъсаме от проверки и винаги ще ви хванем за нещо нередно - си е чист държавен рекет. Успехът на един бизнес в България твърде много зависи от близките отношения с властта, което вместо свободния предприемачески дух, стимулира корупцията.

3. Българското образование произвежда основно чиновници и роби, а не предприемачи и лидери. Образованието е централизирано и почти напълно монополизирано от държавата, което го лишава от свободна конкуренция и гъвкавост. Най-очевидният пример е, че не успява да произведе достатъчно IT кадри, а в сферата на информационните технологии има огромен дефицит на специалисти и на практика там безработица няма. За съжаление, няма никакви индикатори за децентрализиране и демонополизиране на системата. Визията на правителството за реформи стига до барникане на дребни настройки в системата чрез нов закон, вместо до фундаментална промяна на системата. Друг е въпроса дали обществото е готово и иска такава промяна.

4. Дълговата криза в ЕС без съмнение също има негативен ефект върху безработицата заради рисковете, които носи за България. Страната не може да направи нещо значимо за премахването на тези рискове, но може да ги редуцира с консервативна фискална политика - балансиран бюджет, увеличаване на фискалния резерв и намаляване на публичния дълг чрез приватизация, поставяне на повече буфери в бюджета, например задържане на част от разходите и харчене само при несбъдване на песимистичния сценарий. Стрктурните реформи също могат много да помогнат, особено в пенсионната и здравната системи.

Макроикономическата седмица - 26/2010

Евростат публикува интересни данни за данъците в ЕС.

НСИ публикува данни за ключовите макроикономически показатели.

Сезонно изгладената безработица в ЕС през май остана без промяна спрямо април - 9.6%. Безработицата в България е била 9.7% - също без промяна.

Показателят за бизнес климата през юни се е понижил с 1.2 пункта спрямо май поради влошаване на бизнес климата в промишлеността, строителството и услугите.

Дефицитът в консолидирания държавен бюджет за май е 60 млн. лв., а дефицитът от началото на 2010 г. вече е 1.4 млрд. лв. (около 2 % от БВП).

България е сред страните с най-голяма степен на прахосничество при бюджетното харчене.

Илюстрация: arinas74, sxc.hu

Макроикономическата седмица - 22/2010

Производството на електроенергия през март 2010 г. спрямо март 2009 г. нараства с 2%. Производството на твърди горива намалява с 0.4%, на пропан-бутан – с 27%, на безоловен бензин – с 23% и на дизелово гориво – с 20%. Производството на природен газ е без промяна.

Бизнес климатът се понижава през май с 0.4 пункта заради търговията на дребно, където доверието пада с 5.3 пункта. В останалите отрасли има леко подобрение.

Товарните превози в транспорта падат през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същия перод на 2009 г. с 15.6%, а превозените пътници със сухопътен транспорт - с 6%.

Пътуванията на български граждани с лична цел през първото тримесечие на 2010 г. спрямо първото тримесечие на 2009 г. намаляват с една трета - с 50% в чужбина и с 30% в страната.

БВП през първото тримесечие на 2010 г. спрямо същото тримесечие на 2009 г. в еврозоната се увеличи с 0.6%, в ЕС - с 0.5%, а в САЩ - с 2.5%.

Годишната инфлация в еврозоната продължава плавно да се качва като за май се очаква да бъде 1.6% спрямо 1.5% през април.

Сезонно изгладената безработица в ЕС и България през април остана без промяна спрямо март, съответно 9.7% и 8.8%.

Обемът на търговията на дребно през април спрямо март падна с 1.2% в еврозоната и ЕС и с 1.1% в България. Най-големият годишен спад сред страните от ЕС е отчетен в България и Литва - с 11.7%.
Илюстрация: arinas74, sxc.hu

Макроикономическата седмица - 20/2010

Безработицата през април падна за втори пореден месец - от 10.1% на 10%.

Годишната инфлация в еврозоната и ЕС продължи да се качва и през април вече е съответно 1.5% и 2%.

България падна от 38-о на 53-то място в класацията на IMD по конкурентоспособност. (Защо?)

През март за първи път от началото на кризата строителството (сезонно изгладено) отбеляза ръст (3.1%) спрямо предходния месец.

Преките чуждестранни инвестиции (по предварителни данни) за първи път са отрицателни (-22 млн.евро) за първото тримесечие на годината. (Защо?)
Илюстрация: arinas74, sxc.hu

Кризата удари младите

Евростат публикува данни за безработицата (сезонно изгладена) в ЕС през февруари 2010 г. Ето някои от по-интересните изводи:

Безработицата и в ЕС, и в еврозоната продължава да расте и вече е съответно 9.6% и 10%. От графиката се вижда, че това са рекордно високи стойности за целия разглеждан период от 2000г. насам. Безработните европейци са нараснали с над 3 млн. само за една година.

Сезонно изгладената безработица в България се увеличава с много по-бързи темпове, но все още е по-ниска от средната за ЕС и еврозоната - 8.7%, при 6% през февруари 2009 г.
Безработицата при младите (до 25 г.) в България обаче е по-висока от тази в ЕС и само за една година скача от 13.5% на 22.4%.

Мъжете са по-пострадали от кризата в сравнение с жените. Безработицата при мъжете за година се увеличава от 6% на 9.3%, а при жените - от 5.9% на 8%.