Доходи: България vs Гърция

В България често се чува, че гърците, макар и в тежка криза, живеят много по-добре от българите. Тези графики (данните са на Евростат) показват причината - неблагоприятната стартова позиция - както и тенденцията на догонване. През 1997 г., когато в България най-после започват реални структурни реформи след десетилетия социализъм, средният грък е над три пъти по-богат от средния българин. От тогава до сега разликата в стандарта на живот бързо се стопява - през 2000 г. тя е точно три пъти, а през 2010 г. вече е два пъти. При това през последните четири години България почти не е мръднала по доходи спрямо средните нива в ЕС. Ако рестартираме реформите, а Гърция продължи да ги отлага не е изключено след пет години да настигнем гръцкия стандарт на живот. Амбициите ни обаче трябва да са много по-високи - например достигане на средните доходи в ЕС за 10 години.   

България вече не догонва ЕС

Преди влизането на България в ЕС често се правеха прогнози колко години са необходими на страната да догони средните доходи в съюза. Обикновено сметките показваха, че са необходими 30-50 години. Те се основаваха на допускането, че влизането в клуба на богатите постепенно ще изравни доходите.

Данните на Евростат обаче показват, че догонването е замряло. След цяло десетилетие на бързо догонване, от 2008 г. до сега стандартът на живот на средния българин се е заковал на 44% от този на средния европеец.

Според мен това се дължи на липсата на доверие от страна на инвеститорите - и външни, и вътрешни. Което пък се дължи на разнопосочните сигнали от правителството за данъчната политика, някои антипазарни решения като национализирането на част от пенсионната система и опитите на правителството да рекетира бизнеса, постоянните бюджетни дефицити и стопяването на фискалния резерв, отлагането на необходимите реформи в администрацията, здравеопазването и пенсионната система и лошата защита на собствеността.

Всички ние искаме да постигнем качеството на живот на средния европеец. И може би най-добрата оценка за всяко управление е дали и колко бързо догонваме. При всичките ми забележки към предходните три правителства (на Иван Костов, на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев), по този показател правителството на Бойко Борисов се справя далеч по-зле (най-зле се е представило правителството на Жан Виденов). И тук оправдания с външни кризи не работят, защото те засягат и целия ЕС.

Пума жените, пума капитализмът и неравенството

Журналистите понякога правят много смешни връзки между нещата в опит да бъдат максимално интересни. Левичарски настроената икономическа журналистка от New York Times Нанси Фолбре се е провалила в опита си да свърже пума жените, пума капитализма и неравенството, но по забавен, поне за мен, начин. Започва постинга си обещаващо и накрая стига до нивото на чалга журналистиката:

Терминът пума обикновено се отнася до възрастни жени, които прелъстяват млади мъже, но по-общо се отнася до всички зрели жени, които бият мъжете на собствената им игра.

Мег Уитман и Карли Фиорина пасват на тази дефиниция доста добре.

Като главен изпълнителен директор на Hewlett-Packard, госпожа Фиорина оглави класацията на Fortune на 50-те жени с най-много власт в бизнеса от 1998 г. до 2004 г., когато успехът на госпожа Уитман в управлението на eBay й донесе първото място.

Бързото придвижване на омъжените жени към платена заетост между 60-те и средата на 90-те години подпомогна семейните доходи. Но високо платените жени са склонни да се омъжват за високо платени мъже, а ниско платените или се женят един за друг, или, все повече, въобще не се женят. Тъй като жените печелят по-високи доходи, това брачно сортиране увеличи неравенството между доходите на семействата.

Пумите са сравнително нова атракция в нашата икономическа екология. Но не е рано да размишляваме за контраста между пума капитализма и по-чистия мъжки каубойски капитализъм от по-ранната епоха.

Новият вариант несъмнено предлага повече възможности за добре образованите жени.

Аз съм по-малко разтревожена за пумите и каубоите отколкото за останалите от нас, струпани около лагерния огън, вторачени в тъмното.

Трагедия. Капитализмът е лош дори когато е пума. Даже пума капитализмът се оказва по-лош от каубойския капитализъм. Сега или трябва да връщаме жените вкъщи, или да се мъчим да изравняваме доходите.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: awestlan, sxc.hu

Българите: по-богати отколкото преуспели

Открих интересна графика, която е малко стара, но е актуална за целите на този постинг. Тя сравнява доходите на човек от населението в различните страни (хоризонталната скала) с дела на хората, които се смятат за преуспели (вертикалната скала). България е в дясната долна част на графиката.

Какво показва графиката? Първо, вижда се ясна положителна връзка между средните доходи и дела на преуспелите. Колкото повече доходи, толкова повече преуспели. Второ, в повечето страни доходите са по-ниски от тези на българите. Сравнявайки се с богатите страни от ЕС често забравяме за това. И трето, България изпреварва много малко страни по дял на преуспелите хора. И всички тези страни са с много по-ниски доходи от българските.

В България под 1% от хората се считат за преуспели. Докато във Венецуела например, където средните доходи са същите, като преуспели се определят 6% от хората. В Панама, Аржентина, Бразилия и Мексико средните доходи са около българските, но за преуспели се определят около 5% от населението. За българските доходи би трябвало да съответстват около 3% преуспели. По друг начин казано, делът на преуспелите отговаря на около 12 пъти по-нисък среден доход, отколкото е българския.

Обикновено като причини за подобни резултати се посочват традиционния български песимизъм, или балканското черногледство, или пък наследения от социализма страх да се признае успеха. А според мен причина са услугите, за които плащаме на държавата но не получаваме. Плащаме за пътища, получаваме дупки. Плащаме за администрация, получаваме корупция и бюрокрация, плащаме за справедливо решаване на споровете, получаваме неработеща и корумпирана съдебна система, плащаме за сигурност, получаваме висока престъпност, полицейски произвол и държавен рекет, плащаме за добро здраве и образование, получаваме лошо здраве и образование, плащаме за пенсии, получаваме социални помощи, плащаме за ред, получаваме хаос. Тоест данъците, които плащаме за държавните услуги се отчитат от статистиката като доход, но срещу тях не стои благо, а блато. И независимо колко си богат, пак си в блатото.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Графика: Gallup

Макроикономическата седмица - 25/2010

България продължава да е на последно място по доходи на човек в ЕС с 41% от средните доходи в съюза. Изоставаме дори от някои страни извън ЕС от Балканския полуостров - Черна гора (43%), Турция (46% от средните доходи) и Хърватия (64%). А изпреварваме Албания (27%), Босна и Херцегонива (30%), Македония (35%) и Сърбия (37%). Най-богати в ЕС са хората в Люксембург (268%), Ирландия (131%), Холандия (130%), Австрия (124%) и Швеция (120%), а най-бедни след България са Румъния (45%), Латвия (49%), Литва (53%) и Полша (61%).

Годишната хармоницирана инфлация в България през май е 3%. Най-много са се качили цените на алкохолните напитки и цигарите (26.2%), а най-силно са паднали цените на храната и безалкохолните напитки (2.6%) и дрехите и обувките (1.5%).

Преките чуждестранни инвестиции на ЕС към останалата част от света са паднали с 24% през 2009 г. спрямо 2008 г. - от 348 млн. евро на 263 млн. евро. А инвестициите към ЕС от остания свят са се увеличили с 12% - от 199 млн. евро на 222 млн. евро. Българските инвестиции в страни извън ЕС през 2009 г. са около 100 млн. евро. А инвестициите от страни извън ЕС към България са 500 млн. евро, най-много от Швейцария, Русия и офшорни зони - по около 100 млн. евро.

Новите индустриални поръчки в ЕС падат с 0.2% през април спрямо март, когато имаше покачване със 7.1% спрамо февруари. Спрямо април 2009 г. покачването е 21.8%. Новите индустриални поръчки в България се повишават спрямо март с 3.5%, а спрамо април 2009 г. - с 13.3%.

Илюстрация: arinas74, sxc.hu

Защо България е най-бедна в ЕС?

Съвсем наскоро Евростат за пореден път постави България на последно място по доходи в ЕС. Изпреварват ни дори някои страни от региона, които са извън ЕС (Турция и Хърватия), а Черна гора е със същия стандарт на живот. Икономистът Георги Ангелов е показал с графики връзката между богатството и икономическата свобода:

"Страните с по-голяма икономическа свобода са по-богати. И обратно – страните с малка икономическа свобода са по-бедни."

"България има най-ниска икономическа свобода в целия ЕС. Нищо чудно, че сме най-бедни в ЕС, нали?"

Ето и какво включва в понятието икономическа свобода Институтът „Фрейзър" и оценките на института за България по десетобалната система (1 е най-малка свобода, а 10 - най-голяма):

1. Достъп до сигурни и стабилни пари - 8,6. Високата оценка се дължи на успешното функциониране на валутния борд.

2. Свобода на международната търговия - 7,8. Тази сравнително висока оценка дължим на прилагането на правилата за търговия на ЕС. За да стане оценката още по-добра трябва да настояваме в Брюксел за по-свободна търговия със страните извън ЕС, например премахване на митата и квотите.

3. Регулиране на кредита, труда и бизнеса - 7,3. Тук има какво да се желае при труда и бизнеса. За да се подобри оценката трябва да се създадат равни и честни условия за бизнес, да се облекчат регулационните и лицензионните режими, да се подобри работата на администрацията, включително да се въведе електронно правителство, да се либерализира пазара на труда (да има свободно договаряне, а не огромен кодекс на труда, пълен с ограничения).

4. Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост - 5,3. Тази ниска оценка отразява факта, че България има лоши закони и частната собсвеност не е добре защитена заради лошо работещата съдебна система. Трябва да се направи цялостен анализ на ползите и разходите от законовите правила и законите да се променят и подобрят според резултатите от анализа. А новите правила задължително трябва да подлежат на същия анализ. Съдебната система трябва да се реформира така, че да произвежда справедливо решаване на споровете, а не корупция и скандали.

5. Размер на правителството - 4,7. Тази ниска оценка означава, че преразпределението на доходи е твърде високо, данъците (включително осигуровките) са прекалено големи и парите от тях се харчат от държавата неефективно. Решението е намаляване на данъците и реформиране на публичните системи за постигане на по-висока ефективност на всеки изхарчен от държавата лев.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Cezar Perelles, sxc.hu