Открих интересна графика, която е малко стара, но е актуална за целите на този постинг. Тя сравнява доходите на човек от населението в различните страни (хоризонталната скала) с дела на хората, които се смятат за преуспели (вертикалната скала). България е в дясната долна част на графиката.Какво показва графиката? Първо, вижда се ясна положителна връзка между средните доходи и дела на преуспелите. Колкото повече доходи, толкова повече преуспели. Второ, в повечето страни доходите са по-ниски от тези на българите. Сравнявайки се с богатите страни от ЕС често забравяме за това. И трето, България изпреварва много малко страни по дял на преуспелите хора. И всички тези страни са с много по-ниски доходи от българските.
В България под 1% от хората се считат за преуспели. Докато във Венецуела например, където средните доходи са същите, като преуспели се определят 6% от хората. В Панама, Аржентина, Бразилия и Мексико средните доходи са около българските, но за преуспели се определят около 5% от населението. За българските доходи би трябвало да съответстват около 3% преуспели. По друг начин казано, делът на преуспелите отговаря на около 12 пъти по-нисък среден доход, отколкото е българския.
Обикновено като причини за подобни резултати се посочват традиционния български песимизъм, или балканското черногледство, или пък наследения от социализма страх да се признае успеха. А според мен причина са услугите, за които плащаме на държавата но не получаваме. Плащаме за пътища, получаваме дупки. Плащаме за администрация, получаваме корупция и бюрокрация, плащаме за справедливо решаване на споровете, получаваме неработеща и корумпирана съдебна система, плащаме за сигурност, получаваме висока престъпност, полицейски произвол и държавен рекет, плащаме за добро здраве и образование, получаваме лошо здраве и образование, плащаме за пенсии, получаваме социални помощи, плащаме за ред, получаваме хаос. Тоест данъците, които плащаме за държавните услуги се отчитат от статистиката като доход, но срещу тях не стои благо, а блато. И независимо колко си богат, пак си в блатото.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.
Графика: Gallup
Според мен, вашето обяснение на този парадокс, без да е невярно, е непълно и едностранчиво. Мисля, че в подобна корелация много по-силно влияние ще има това, доколко равномерно е разпределен между хората общият за страната доход (или брутният вътрешен продукт). Ако е малък относителният дял на много богатите хора с много високи доходи на фона на огромното мнозинство със скромна собственост и реално много ниски доходи, нормално е и малък процент от хората да се самоопределят като преуспели – тези, които наистина имат основание за това. Точно такова е положението в България.
ОтговорИзтриванеАко ми намерите отнякъде данни за процентното разпределение на общия доход между домакинствата, но с някаква малка стъпка (да речем, една минимална заплата), аз мога да пресметна и да ви представя в числен вид това, което казах. Ще излезе, че у нас хората, които имат обективните основания да се считат за преуспели, са точно толкова, колкото е показано на приведената от вас графика – между 0,5 и 1 %.
А във Венецуела пътищата как са? А медицинските услуги?? А режима на тока?
ОтговорИзтриванеАйде стига глупости, единствената причина е, че се мерим с Белгия и Норвегия! Ако гледахме Индия и Китай, щяхме да се мислим за доста по-преуспели.
Съгласен съм с последното мнение. Щастието и удовлетвореността от живота са субективни усещания (както посочва и изследването). Както пише Yasen, то е база на сравнение, но трябва да добавим: на база ценности.
ОтговорИзтриванеНашите ценности ни карат да се сравняваме с един идеализиран западен свят. Ние не се сравняваме с Турция, Египет и Албания. Ние се сравняваме с Чехия, Франция и Съединените щати.
И спрямо тях, а особено пък спрямо идеализирания им образ, сме много зле.
Отдавна минаха времената на радостта от Кола-Кола и от бананите. Отминаха и времената, когато беше достатъчно да имаш автомобил.
България е страна на опашката на Европейския съюз (наистина) и това въздейства.
Иначе изследването е много интересно.
Там се задават въпроси като: Усмихвахте ли се вчера? Смяхте ли се? Научихте ли нещо интересно?