Показват се публикациите с етикет синдикати. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет синдикати. Показване на всички публикации

21 ноември 2011 г.

Време е да се разделим с "тристранката" и Тотю Младенов



Две актуални новини (които прочетох във в. "Дневник") имат потенциал да доведат до важни за обществото положителни промени. Първата е, че синдикатите напускат "тристранката":
КНСБ и КТ "Подкрепа" обявиха, че напускат Националния съвет за тристранно сътрудничество, организират демонстрация пред парламента на 30 ноември и започват подписка за еднодневна ефективна стачка в цялата страна.
Това е добра новина. Сега е подходящият момент правителството да закрие "тристранката". Незнайно защо в България някой преди време е решил общественият дебат да се води между правителството, няколко синдикални и няколко бизнес организации. Аз например съм наемен работник и по презумпция моите интереси трябва да бъдат защитавани от някой синдикат. Българските синдикати обаче не само не защитават интересите ми, но всъщност систематично вредят на тях, както и на интересите на всички българи. Всъщност аз не познавам човек, който се чувства защитаван от синдикатите. Единственото, което синдикатите правят е да са опозиция на всеки опит за разумна реформа в страната. И така 22 години. Синдикатите не обичат пазара и конкуренция, не искат свободно договаряне и най-общо мразят капитализма. До голяма степен заради тях България е на последно място по доходи в ЕС, безработицата е висока, а заплатите, пенсиите и средната продължителност на живот са ниски. Все повече българи осъзнават това и според мен влиянието на синдикатите вече е твърде слабо, за да им се обръща сериозно внимание.

Втората добра новина с потенциал да стане още по-добра е, че премиерът Бойко Борисов даде жълт картон на социалния министър Тотю Младенов:
"Аз и на него съм му казвал и съм му се карал. И последния път мисля, че той разбра, че това му е като жълт картон, нека го приемем с футбола... Не е дори моя работа сега да се обяснявам и да обяснявам защо правим всичко това. Той не е синдикален лидер, той е министър, който трябва да проведе тази реформа", демонстрира раздразнението си премиерът в предаването "Нека говорят" в неделя.
Полагам усилия да не проявявам пристрастия към влиятелните личности и да подкрепям добрите идеи дори на най-вредните от тях. Обещавам да похваля премиерът Бойко Борисов ако уволни Тотю Младенов. Защото не мога да се сетя за нищо смислено, което да е дошло от този социален министър. Социалното министерство няма нужда от синдикалист, а от реформатор.

2 юни 2010 г.

А защо минималната заплата да не стане 10 хил. лв.?

Спорът за размера на минималната работна заплата става все по-абсурден. В новините на BTV Мика Зайкова, експерт в синдикат "Подкрепа", каза, че по-високата минимална заплата ще увеличи приходите от данък върху дохода и осигуровки. Ами ако е така дайте да увеличим минималната работна заплата на 10 хил. лв. и ще решим бюджетните проблеми на правителството.
Илюстрация: Neil Gould, sxc.hu

31 май 2010 г.

61-вата мярка и максималните абсурди с минималната заплата

Минималната работна заплата е създадена от хора, които не знаят как работи пазара. Защото това е инструмент, който вместо да решава, създава нови социални проблеми. Ако приемем, че идеята му е ниско платените хора да получават по-високи доходи, резултатът е по-висока безработица и повече сив сектор.

Преди около два месеца тристранката (правителството, синдикатите и работодателските организации) прие като една от 60-те мерки за излизане от кризата "създаване на механизъм за увеличаване на минималната работна заплата от 1 юли 2010 г." Това щяло да струва 10 млн.лв.

Ако не бях прочел лично документа щях да си помисля, че това е някаква шега. Приходите падат, разходите са твърде високи и бюджетният дефицит расте неконтролируемо, а тристранката решава да отговори на кризата като увеличи разходите допълнително, вместо да премахне минималната работна заплата за сметка на доброволното договаряне. А днес разбирам, че правителството "няма да се намесва в тази ситуация" и е оставило синдикатите и работодателските организации да се договорят дали да има увеличение и с колко. Тоест правителството се намесва там където не трябва, а отказва да се намеси там, където трябва.
В момент когато икономиката и фискът са в криза и са нужни спешни мерки за рязане на разходи тристранката губи ресурс и занимава обществото с мярка, която засилва кризата. И в този абсурден театър всички демонстрират загриженост за хората. Синдикатите дори стигат до смешните аргументи, че това била антикризисна мярка, която щяла повиши потреблението и да увеличи приходите от данъци с 10 млн. лв.

Синдикатите и работодателските организации обаче обикновено защитават своите интереси, а не тези на хората. Което виждаме и в пакета от 60 антикризисни мерки. Затова правителството трябва да забрави всичко, което увеличава бюджетните разходи и да напише като 61-ва мярка закриване на тристранката.
Илюстрация: Sergio Roberto Bichara, sxc.hu

14 май 2010 г.

Здрави разходи вместо здрав разум

Фискална криза разтърсва цяла Европа, правителства режат разходи, намаляват заплати, премахват привилегии. Българското правителство също е в бюджетна криза, която трябва да се овладее, за да не се стигне до гръцкия сценарий.

В този ключов момент синдикатите предлагат увеличаване на разходите. И натискат правителството да вдига минималната работна заплата и да прави един куп допълнителни разходи за стотици милиони. Искат и намаляване на приходите, но не със сваляне на данъците за всички, а само за онези, които ползват ваучери за храна. Работодателските организации също нямат проблем с това. Защото и те са си прокарали привилегии за някои бизнес проекти, което също увеличава държавните разходи.

Правителството уж реже разходи, а всъщност харчи още повече - за спортни зали, музеи, картини на Пикасо, военна техника, субсидии за тютюнопроизводители и за изкуствена заетост. Всичко това противоречи на здравия разум и води към още по-голяма криза.
Илюстрация: nkzs, sxc.hu

30 април 2010 г.

Ваучери с мирис на корупция

Данъчните облекчения за ваучерите за храна били много полезни. В това се опита да ме убеди репортаж в новините на БНТ, която претендира да е обществена. Телевизията показа представител на фирма, занимаващи се с този бизнес, който си разказа историйката колко важни са ваучерите за икономиката. Репортерът се позова и на мнения на експерти, чиито имена така и не каза.

Синдикатите дълги години лобират за данъчни облекчения за тези ваучери. При това толкова настойчиво, че предизвикват сериозни съмнения за участие в корупционна схема. И успяха да наложат тази привилегия, макар и с количествени ограничения. Съвсем наскоро прокараха допълнителни облекчения и то чрез една от 60-те мерки на правителството, които уж целяха да се стабилизират фиска. А влиянието на тази мярка върху бюджета е точно в обратната посока. Тя намалява приходите от данъци.

Принципният проблем с ваучерите е, че усложняват и изкривяват данъчната система. И когато мислим за подобнни идеи трябва да си задаваме въпроса дали предпочитаме ниски данъци за всички, или високи данъци с много облекчения (тип "швейцарско сирене") - например за компютри, книги, жилище, интернет, лекарства, образование, дрехи. Аз бих избрал ниските данъци, защото са по-ефективни и по-справедливи. А и експертите, които аз познавам мислят така.
Илюстрация: svilen001, sxc.hu