Кенет Рогоф - един опасен експериментатор

Професорът от Харвард и бивш главен икономист на МВФ Кенет Рогоф е дал интервю за Ханделсбалт, което ме подразни с откровените си лъжи и манипулации.

През последните 200 години имахме забележителен период на индустриални иновации, който освободи по-голямата част от човечеството от бедността. Но сега възниква въпросът дали можем да продължим икономическия растеж с такова темпо. Един до два процента ръст годишно звучи като минимум, но пресметнете: ако през следващите две столетия увеличаваме доходите на глава от населението с по един процент годишно, тогава в края на този период ще бъдем осем пъти по-заможни, отколкото днес. Как ще съумеем да извършим това, без да разрушим околната среда или социалната стабилност? 

По логиката на Рогоф най-добре ще е цялото население на земята ритуално да се самоубие, за да опази околната среда непокътната.

Икономическият растеж означава по-малко бедност, по-малко безработица, по-образовано, по-здраво и по-дълголетно население. Представяте ли си например колко знание, технологии и лекарства няма да ги има утре ако се ограничава растежа и колко хора ще убие липсата им? А ако един от тях сте вие, или ваш близък?

Финансовата криза показа ясно, че имаме нужда от нов императив за растеж. Нека вземем като пример Съединените щати. Тук растежът е концентриран изключително върху частния сектор - върху потреблението, върху недвижимите имоти. Имаме система, в която се дава драстично предимство на частното потребление за сметка на държавните разходи.

Точно тази система направи САЩ с 50% по-богата от ЕС. Кейнсианците удобно пропускат в анализите си факта, че държавата трябва да вземе отнякъде пари, че това ще увеличи рисковете, че инвеститорите и пазарите реагират негативно на по-високия риск. Хора като Рогоф продължават да гледат на пазарите, тоест на хората, като на идиоти, имащи нужда от господар, който да ги предпазва да не се наранят.

Повечето икономисти се опитват да решат проблемите с математически модели, като пренебрегват стратегическите аспекти като власт и демократична стабилност. Те са убедени, че само трябва да стават все по-добри математици с все по-сложни модели, за да решат всички проблеми. Но това просто е грешната посока. Икономиката е социална наука, а не просто наука. Тя трябва да се съобразява с фактори като политика и история, за да намира действително годни решения.

Повечето икономисти? Ако говори за повечето си колеги от Харвард мога да си представя какви студенти ще излязат оттам. Но аз, от повечето икономисти, които чета и познавам, нямам впечатлението да не знаят каква наука е икономиката.

Основното убеждение [...], че пазарите функционират съвършено и че намесите на държавата могат да водят само до по-лоши резултати, е опровергано.

Тотална манипулация. Първо, може и да има, но аз не се сещам за икономист, който да твърди, че пазарите са съвършени. Чел съм много икономисти, които казват, че пазарите не са съвършени, но просто няма нищо по-добро от тях, включително държавната намеса. Второ, никой не казва, че намесите на държавата водят само до по-лоши резултати. От 10 "намеси" една може и да е успешна. Държавата е лош предприемач/инвеститор не защото винаги губи, а защото политикът/министърът/чиновникът играе с чужди пари, което го прави по-склонен да поема неразумни рискове, защото не той поема загубите, те се разпределят върху данъкоплатците. Да не говорим за стимулите му да се корумпира. Още по-лош е резултатът когато държавата е монополист. Примери много.

Сега е дошло времето за повече експерименти, за изследване несъвършенството на пазарите. Но ще бъде много по-лесно да се атакува съществуващата система, отколкото да се изгради солидна, нова система.

Може би най-опасното твърдение. Виждаме докъде доведоха гръцките експерименти. Виждаме накъде водят и унгарските експерименти. Не ми се иска да видя подобни експерименти в България.

Всъщност, ако говорим за световната финансова криза, там се провали един пазар, който не беше свободен - пазар, в който държавата се намесваше активно. Държавата насърчаваше всеки бедняк в САЩ да си купи огромно жилище на кредит, държавата негласно гарантираше тези заеми, държавата държеше ниските лихви и държавата стои зад философията за спасяване, известна като "твърде голям, за да фалира". Кой се провали тогава? Ами очевидно не свободния пазар, а държавната намеса.

Снимка: Wikipedia/IMF

Още колко убити са нужни, за да се легализират наркотиците?

Поредната престрелка между армията и наркомафията в Мексико вчера завърши с 11 убити:

Нарковойната в Мексико е отнела живота на над 28 000 души от встъпването в длъжност на президента Фелипе Калдерон през декември 2006 г.

През последните седмици политици и бившият президент Висенте Фокс излязоха с екзотичното предложение наркотърговията да се узакони, за да паднат цените и незаконната търговия да стане по-малко печеливша.

Легилизирането на наркотиците съвсем не е екзотична идея. От много години разумните сили по света настояват за това. Например британският The Economist периодично излиза с големи статии в подкрепа на легализацията. Анализизът на изданието показва, че загубите от забраната са много по-големи от ползите.

Забраната на наркотиците създава престъпност и води до война, която няма край. Защото докато има търсене на наркотици ще има предлагане независимо от всичко. Това го доказва и практиката. И в най-добрия случай държавата ще "овладее" наркопазара, както в САЩ и Великобритания например. Но тогава има срастване между държавата и престъпността, което виждаме в България и знаем от опит, че също не е добро решение.

Ако някой е решил да се самоубие, независимо дали с наркотици, или с автомобил, или като скочи от високо, или като се удави в алкохол, той не може да бъде спрян със забрана. Вместо да се опитват да ограничават предлагането на наркотици, което доказано не работи, правителствата трябва да се фокусират към ограничаване на търсенето, например чрез образование и информационни кампании.

Легализирането на наркотиците не е идеалното решение. Но няма по-добро.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mateusz Atroszko, sxc.hu

Икономика на марихуаната II

Веднага след като пуснах "Икономика на марихуаната" открих в "Ню Йорк Таймс" обширен текст под заглавие "Когато капитализмът срещне канабиса" за легалния бизнес с марихуана в Колорадо (тук има интересно видео по темата). Ето подбрани части от текста:

Един от най-странните експерименти в новата история на американския капитализъм се развива в Рокис: първият опит в страната за пълна регулация, лицинзиране и облагане на търговията с марихуана с цел печалба. В Калифорния собствениците на аптеки за медицинска марихуана работят без печалба, но пионерите на канабиса в Колоради са свободни да пълнят джобовете колкото могат, стига да спазват регулациите.

Производителите на трева, свикнали единствено на кешови транзакции, са шокирани когато им плащат с чекове и им искат касова бележка.

Уловката е, че има много правила, а още повече се очакват в следващите няколко месеца.

В Колорадо, където конституционна поправка легализираща медицинската марихуана беше приета през 2000 г., се появиха стотици специализирани аптеки и се оказа, че стряскащ брой граждани имат "остра болка", най-популярното от осем състояние, които могат да се лекуват легално с едно време демонизираната трева.

Над 80 хил. души тук сега имат сертификати за медицинска марихуана, които са по същество рецепти, а в продължение на месеци нови желаещи се записват с темп от около 1000 човека дневно.

Американците харчат около 25 млрд. долара годишно за марихуана според икономиста от Харвард Джефри Мирон, което дава известна идея за популарността на този наркотик [това прави средно по над 80 долара годишно на американец за марихуана].

Говорител на Националната организация за реформата на законите за марихуана казва, че хедж фондове и компании за финансови услуги започват да звънят наоколо и да душат за възможности за бизнес.

Най-добрите аптеки в Баулдър показват техните продукти в стъклени витрини като в магазини за бижута или скъпи пекарни. На хората зад тези витрини им харесва да се възприемат като сомелиери, въпреки че имената на сортовете за продажба никога не могат да се сбъркат с шардоне: "Балонена дъвка", "Кисел куш" [Hindu Kush e планинска верига в Афганистан], "Дар от бога", "Пурпурния цвят на дядо" и "Син скункс".

"Това ще ви изстреля за лупинг", казва Майкъл Белигам, собственик на аптека за медицинска марихуана в Баулдър, който държи буркан с "Джак Изкормвача", един от повече от дузината видове, които продава. "Много е сериозно, много силно, отива директно във вашия мозък".

Някои собственици на аптеки отказаха интервюта. Много от тях все още се опитват да свикнат с идеята, че това, което правят е легално.

Марихуаната произведение на изкуството е плътна и глинеста и се дава в екзотични форми на трева и лавандула - като рошав килим, направен в джунгла. Повечето клиенти купуват по грам или два при посещение, а много аптеки предлагат карти за лоялни клиенти - купете много и вземете известно количество безплатно. Ако пушенето не ви харесва, има много трева за ядене, като бисквити, фъдж, масло, шоколад, мъфин, кафе и сладолед.

Един паунд [454 грама] марихуана може да се продаде на дребно за между 5.5 хил. долара и 7.5 хил. долара. Да се купи това количество на едро ще струва около 4 хил. долара. Отгледайте я сам и същият паунд ще струва само 750-1000 долара.

Медицинските измерения на тази индустрия изглеждат във вечно напрежение с нейните корени. Всички служители на специализираните аптеки звучат напълно искрени за здравните ползи от марихуаната и всеки си има историйка за един възрастен човек, чиято хронична болка на гърба е изчезнала, когато е бил запознат с лечебната сила на "Киселия дизел".

Съдейки от трите дни на посещения в една дузина места, специализираните аптеки се посещават основно от хора на възраст от 20 до 30 години. И когато ги попитате, всички те казват, че имат болест - безсъние, менструални болки, или цяла гама от болезнено звучащи костни проблеми.

Малък брой лекари одобряват повечето от сертификатите и д-р Боланд е един от най-плодовитите от всички тях. Само за една година работейки три дни седмично в Relaxed Clarity, той е видял 7 хил. пациенти, всеки от които е платил средно 150 долара за посещение. Той вади калкулатор и прави бърза сметка. Това е повече от 1 млн. долара за 12 месеца.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mateusz Atroszko, sxc.hu

Икономика на марихуаната

Аз съм от поколението, което почти не е виждало и опитвало марихуана, но пазарът на марихуана и споровете около нейното легализиране винаги са ми били интересни.

Цената на марихуаната в Калифорния, където е центърът на индустрията, се качва. Тази информация се потвърждава и от мои източници в щата. Икономистите без проблем посочват причините:

1. Повечето от марихуаната се отглежда в къщи, което изисква използването на много електричество.
2. Цената на елекричеството и цената на дизеловото гориво, нужно за генераторите при външно отглеждане, са се увеличили.

В момента в Калифорния марихуаната се продава легално за медицински цели. Според моите източници от Сан Франциско легалната трева е с много по-високо качество и два пъти по-ниска цена, но достъпът до нея е силно ограничен.

През ноември обаче в щата ще се проведе референдум за легализиране и данъчно облагане на марихуаната. Сред основните причини да се стигне до него е тежкото финансово състояние, до което бившият "терминатор" и сегашен губернатор Алнолд Шварценегер докара щата и големите приходи, които се очакват от облагането на марихуаната. "Ще я легализират, защото щатът е почти фалирал и имат нужда от приходи", прогнозира моят източник. Интересният въпрос, който си задават от Freakonomics е какво ще стане с цената на марихуаната след ноември, ако тя бъде легализирана:

Кривата на търсенето ще се премести, което ще вдига цените още повече. Но на хората ще им бъде разрешено да си отглеждат сами малки количества, което би трябвало да държи цените ниски. А ако местните власти разрешат (облагано с данъци) разпространение от производителите, това ще увеличи предлагането ужасно много. Не е ясно какво ще се случи.

Моят източник допълва, че цената ще зависи и от размера на данъчната ставка, с която се облага марихуаната. Във всички случаи ще ми бъде интересно да разбера как ще реагира пазарът на новите условия. Затова ще продължа да следя темата и в края на годината ще ви информирам какво се случва.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mateusz Atroszko, sxc.hu

Има държава, има проблем

Цените на газа, тока, парното, водата и здравните услуги постоянно вървят нагоре. А цените на техниката и дрехите постоянно падат. Защо е така? Причината е държавата. Там където тя има собственост и се прави на предприемач, където има държавен орган, който регулира, контролира и определя цени (като ДКЕВР), където има монополи (като "Булгаргаз" и НЕК), включително частни (като ЕРП-та и "Софийска вода"), виждаме постоянно качване на цените. При техниката и дрехите няма държавни предприятия, няма държавен орган за регулиране и определяне на цените и няма монополи. Има свободен пазар и конкуренция. И цените падат. Тоест където има държава цените се качват, а където няма държава цените падат. Решението е ясно: държавата да се оттегли от бизнеса и пазарите.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: ivan freaner, sxc.hu

Защо Алек Болдуин търси любовта със сърцето си?

За разлика от романтиците, икономистите вече са убедени, че любовта е пазар с търсене, предлагане и много конкуренция. Техните теории вече навлизат и в телевизионните сериали. В един от последните епизоди на 30 Rock (сериал по NBC) героят на Алек Болдуин решава да търси любовта като следва своето сърце. Вероятно ще си помислите, че той е романтик. Всъщност не. Ето какво има предвид под сърце (heart):

Hard (трудни)

Equations (уравнения)

And (и)

Rational (рационално)

Thinking (мислене)

Илюстрация: fangol, sxc.hu

На пазар за мъже

Препоръчвам ви да гледате този забавен репортаж за един специфичен и горещ сегмент от пазара на мъже в България - мутрите.

Вярата в пазарите и бъдещето на капитализма

В интервю за Wall Street Journal икономистът Гари Бекер* казва, че реформата на здравеопазването в САЩ върви в неправилна посока и че е много притеснен от разширяването на държавата, но въпреки това е оптимист.

Според Бекер има един постоянен проблем - пазарите са трудни за разбиране: "Хората са склонни да отдават добрите намерения на държавата. Ако допускаш, че държавните служители са доброжелателни, тогава си склонен да предположиш, че те винаги действат в името на доброто. За разлика от това хората разбират, че предприемачите и инвеститорите само се опитват да правят пари, а не действат в името на доброто. И те имат проблем да видят как това преследване на печалби може да вдигне стандарта на живот на всички. Тази идея е твърде неинтуитивна. И ние винаги се изправяме срещу това вградено подозрение към пазарите. Винаги има изкушение да се вярва, че пазарите успяват чрез ограбване на несполучилите. Но аз не съм песимист. Гледането с подозрение към пазарите е просто изкушение. Въпреки, че избирателите може да се поддадат на изкушението временно, във времето знанието им ще се подобри."

Показателно според Бекер е гневното отношение на американците към спасяването на банките от държавата: "Вярата в индивидуалната отговорнист, вярата че хората трябва да са свободни да взимат сами решения, но и да носят отговорностите от тези решения, остава много силна. Американците не искат разширяване на държавата. Те искат повече от това, което Рейгън им даде. Искат ограничена държава и икономически растеж."

Бекер признава, че икономистите правят грешки, но е убеден, че по никакъв начин опитът от последните години не показва, че пазарите не са най-ефикасното средство за икономически растеж: "Погледнете растежа на развитите страни след Втората световна война. Или погледнете развиващите се страни - Китай, Индия, Бразилия. Един милиард човека излязоха от бедността от 1990 г. насам заради това, че тези страни тръгнаха към пазарна икономика. Когато Милтън Фридман правеше първите си стъпки в икономиката хората наистина вярваха, че управляваната от държавата икономика е най-ефикасният начин за постигане на растеж. Днес никой не вярва в това, с изключение може би на Северна Корея. Отидете в Китай, Индия, Бразилия, Аржентина, Мексико, дори Западна Европа. Повечето от икономистити под 50 имат пазарна ориентация.Това е много, много важна интелектуална победа. Ще има ли тази победа ефект върху политиката? Да. Вече има. И през идващите години, вярвам, че ще има има дори по-голямо влияние."

* Гари Бекер е приятел на починалия преди няколко години Милтън Фридман, с когото създават прословутата чикагска икономическа школа и вече 32 години преподава в Чикагския университет. Печели Нобелова награда за икономика през 1992 г.
Снимка: Reznicek111, Flickr; Бекер е третият от ляво на дясно