Според Бекер има един постоянен проблем - пазарите са трудни за разбиране: "Хората са склонни да отдават добрите намерения на държавата. Ако допускаш, че държавните служители са доброжелателни, тогава си склонен да предположиш, че те винаги действат в името на доброто. За разлика от това хората разбират, че предприемачите и инвеститорите само се опитват да правят пари, а не действат в името на доброто. И те имат проблем да видят как това преследване на печалби може да вдигне стандарта на живот на всички. Тази идея е твърде неинтуитивна. И ние винаги се изправяме срещу това вградено подозрение към пазарите. Винаги има изкушение да се вярва, че пазарите успяват чрез ограбване на несполучилите. Но аз не съм песимист. Гледането с подозрение към пазарите е просто изкушение. Въпреки, че избирателите може да се поддадат на изкушението временно, във времето знанието им ще се подобри."
Показателно според Бекер е гневното отношение на американците към спасяването на банките от държавата: "Вярата в индивидуалната отговорнист, вярата че хората трябва да са свободни да взимат сами решения, но и да носят отговорностите от тези решения, остава много силна. Американците не искат разширяване на държавата. Те искат повече от това, което Рейгън им даде. Искат ограничена държава и икономически растеж."
Бекер признава, че икономистите правят грешки, но е убеден, че по никакъв начин опитът от последните години не показва, че пазарите не са най-ефикасното средство за икономически растеж: "Погледнете растежа на развитите страни след Втората световна война. Или погледнете развиващите се страни - Китай, Индия, Бразилия. Един милиард човека излязоха от бедността от 1990 г. насам заради това, че тези страни тръгнаха към пазарна икономика. Когато Милтън Фридман правеше първите си стъпки в икономиката хората наистина вярваха, че управляваната от държавата икономика е най-ефикасният начин за постигане на растеж. Днес никой не вярва в това, с изключение може би на Северна Корея. Отидете в Китай, Индия, Бразилия, Аржентина, Мексико, дори Западна Европа. Повечето от икономистити под 50 имат пазарна ориентация.Това е много, много важна интелектуална победа. Ще има ли тази победа ефект върху политиката? Да. Вече има. И през идващите години, вярвам, че ще има има дори по-голямо влияние."
* Гари Бекер е приятел на починалия преди няколко години Милтън Фридман, с когото създават прословутата чикагска икономическа школа и вече 32 години преподава в Чикагския университет. Печели Нобелова награда за икономика през 1992 г.
Снимка: Reznicek111, Flickr; Бекер е третият от ляво на дясно
Няма коментари:
Публикуване на коментар