Респект и дисциплина за аутсорсващите колонизатори

От известно време нашият премиер генерал Бойко Борисов се е заел да дисциплинира и респектира чуждестранните инвеститори. Обвини трите електро-разпределителни предприятия (ЕРП), че не плащат дивиденти на държавата и поддържат високи цени на тока, които оправдават с огромни разходи за аутсорсинг (outsoucing). Борисов ги сравни с колонизатори, които "си правят каквото искат с народа", каза че "България става недобро място за такива инвеститори", изпрати службите да ги проверяват и ги заплаши с разваляне на приватизационните им договори.

България се води правова държава. Има Търговски закон, който поставя рамката на отношенията между акционерите в една компания, а всяко акционерно дружество си има устав, който влиза в детайли. Разпределянето на дивидентите между акционерите е вътрешен въпрос, който се решава според тези правила. В публичните изяви на генерала няма дори намек, че тези правила се нарушават.

Борисов не може да се оправи с бюджета на държавата и изведнъж му хрумва да набави допълнителни приходи от ЕРП-тата като стовари върху тях цялата мощ на държавата, за да си вземе дивидента. При това става дума за смешно малко пари в сравнение с дефицита. Например искания дивидент от E.ON е 4 млн.лв., а дупката в бюджета до март е 400 пъти по-голяма (1.6 млрд.лв.). Държавата има две възможности - или да се примири с решението на общото събрание на акционерите, или да си продаде акциите на фондовата борса, което е за предпочитане. Вместо това Борисов прилага инстументът, който изглежда му е най-близо до сърцето - рекет.

Премиерът, който се похвали, че знае само най-важните английски думи, като Congratulations General, наскоро научи нова важна дума - outsoucing. И многократно разясни значението й пред невежата българска публика. Това обаче, което очевидно още не е научил е, че аутсорсинга е обичайна практика, която често се използва за намаляване на разходите за дейности, които не са основни. Например в едно енергийно дружество вместо да се поддържа отдел от счетоводители, се плаща на счетоводна къща, вместо собствен PR, HR и рекламен отдел, се плаща на PR, HR и рекламни агенции, вместо вътрешен юридически отдел се плаща на адвокатска кантора и т.н. Така компанията се концентрира върху основната си дейност и прехвърля спомагателната работа на специализирани външни фирми, които могат да свършат работа по-добре и по-евтино.

Теоретично е възможно, чрез договори за аутсорсинг мажоритарните акционери да източват дружеството за сметка на малкия акционер (в случая държавата), например като надплащат за услуги на свързани фирми. Но от публичните изяви на Борисов става ясно, че това са само предположения. Тоест няма конкретни данни за нарушаване на закона, но се хвърлят публични обвинения и заплахи.

Що се отнася до цените на тока, за добро или лошо, има цяла държавна комисия (ДКЕВР), която регулира и контролира дейността на енергийните дружества. Там дружествата представят своите разходи и защитават определени цени. Комисията има възможност да отхвърли разходите, които смята за раздути, включително разходите за външни доставчици.

Но ако Борисов наистина е загрижен за цените на тока трябва да се концентрира върху възможностите да осигури конкуренция и на този пазар. Защото няма в света монополист, независимо частен или държавен, който да не се възползва от монополното си положение.
Снимка: stroinski, sxc.hu