Българската демокрация: сбогом на оръжията

Избрани моменти от текст (който е нещо като отчаян вик за помощ за спасяване на българската демокрация) в mediapool на политолога Огнян Минчев (когото, както и Иван Кръстев, много харесвам когато говори в своята си област и не влиза в полето на икономиката):

В една страна не може да има повече демокрация, отколкото нейното собствено общество е склонно да създаде и да защити. Демократичната система в повечето западни страни не е резултат просто на някакъв мъдър обществен договор между обществото и държавата – тя е продукт на ежедневни упорити и често отчаяни борби за отстояване на правата и свободите на гражданите срещу системните опити те да бъдат ограничавани в полза на управляващите политико-икономически олигархии. И така – 300 години. 

Демокрацията не е кресло, в което можеш да се излегнеш. Тя е оръжие, с което можеш да се защитиш. Българското общество тихомълком се прощава с демокрацията. Прави го безпаметно и с безразличие. 

Мнозина жадуващи демокрацията се отказаха от тази битка и емигрираха на Запад, където смятаха, че ще я получат наготово. Не ги осъждам – дано са получили очакваното. Но тук, в България, тяхното отсъствие превърна битката в усилие на Сизиф. В България постепенно се появи едно ново, все по-голямо мнозинство – обществото на тези, които отново са покорни на властта. На тези, които не вярват, че могат да произвеждат и контролират властта в полза на обществото. 

Прагматичната цел бе да се управляват настроенията на едно апатично население, таящо смътна надежда, че "отгоре” може да дойдат и по-добри времена, но лишено от свой истински национален елит, способен да му посочи пътя към по-доброто. Политическите брокери на олигархията "разхождат” тази апатична псевдо-гражданска маса в порочния кръг на имитираната демокрация. 

Новият етап, в който навлизаме е процесът на делегитимация на самата фасада, на самия демократичен ритуал. 

Политическите решения се взимат зад сцената, там където публиката дори не може да надзърне и където важните фигури все по-често нямат нищо общо с разхождащите се по сцената публични персонажи. Представителната демокрация в България деградира до досадна процедура – ритуал, от която всеки гледа да се отърве по-бързо и по-евтино. 

Когато демокрацията се превърне в досадна процедура – най-лесната и най-логична следваща стъпка е отмяна на демокрацията. Това засега не може да стане в България, защото не е прилично – все пак има мониторинг и доклад от Брюксел. 

Ние сме една тъжна провинция на обединена Европа. Провинция, която много искаше да стане част от Съюза – и донякъде успя, но която отказва да се промени за да стане европейска територия и европейско общество. Предпочита да съществува като един сив и маргинален резерват на таласъмите. От който емигрират всички, които искат да имат пълноценен живот извън зоната на здрача.

Американците наказаха социализма и популизма. Изводът за България

Бавно възстановяване от кризата, висока безработица, огромен бюджетен дефицит, висока натовареност на печатницата за долари, опасения от нова икономическа криза, тотално сгрешена посока на здравната реформа, наказване на богатите с по-високи данъци. Така изглеждат Съединените щати в момента. Накратко, направен е завой към социализъм и популизъм и резултатите вече са видими.

Но американците пак ще просперират. Защото, точно както очакваше носителят на Нобелова награда по икономика Гари Бекър, американците не искат това, което им дава Барак Обама, а това, което им даде Роналд Рейгън:

"Вярата в индивидуалната отговорнист, вярата че хората трябва да са свободни да взимат сами решения, но и да носят отговорностите от тези решения, остава много силна. Американците не искат разширяване на държавата. Те искат повече от това, което Рейгън им даде. Искат ограничена държава и икономически растеж."

Ето и резултатът от популизма и залитането вляво на Обама:

САЩ преживяха във вторник най-голямото разместване на властта в Конгреса от 1948 г., след като Републиканската партия спечели най-малко 239 места в Камарата на представителите при необходими 218 за формиране на мнозинство. Републиканците извоюваха исторически победи и в изборите за щатски парламенти и губернатори.

Наложената от тазгодишните междинни избори бе най-мащабната промяна в законодателната власт, откакто демократите загубиха 75 места в камарата през 1948 г., припомня "Ройтерс".

Обратно на широко разпространеното в България схващане, че от обикновените хора нищо не зависи, аз вярвам, че дългосрочно се случва това, което мнозинството българи са си пожелали. Както казва макроикономистът Георги Ганев "демокрацията в България работи". Проблемът е, че има дефицит на знания и мнозинството често си пожелава неща, които пречат на просперитета ни. А това е особено вредно сега, когато имаме правителство, чиито решения се взимат на базата на преобладаващото обществено мнение по обсъжданите въпроси. Ако искаме да просперираме трябва да направим така, че мнозинството българи да знаят какво да си поискат от управляващите.

Източник: Pete Souza, Wikipedia

Индия срещу Китай: демокрацията или авторитаризмът води до просперитет? Изводите за България

Тезата, че дългосрочно демокрацията създава по-добри условия за бизнес и икономически растеж в сравнение с авторитаризма се споделя от много икономисти. "Как тогава да си обясним китайското икономическо чудо?", питат съвсем резонно скептиците.

"Отвратителни тоалетни. Застояли локви, коите гъмжат с комари, разпространяващи остро заразна тропическа треска. Разпадаща се зидария. Хлабава сигурност. Терористична атака." Така The Economist описва Индия в скорошна водеща статия: "Ако трябва да се избере в Китай или в Индия да се прави бизнес, повечето чуждестранни инвеститори вероятно ще изберат Китай. Пазарът е по-голям, по-лесто се работи с правителството и ако веригата от доставки на стоки не минава през Китай вашите акционери ще искат да знаят защо." Въпреки това обаче изданието твърди, че по принцип демокрацията ще надбяга авторитаризма и в частност демократична Индия ще изпревари авторитарния Китай по икономически растеж:

Индия се справя доста добре. Икономиката се очаква да стигне 8.5% ръст тази година. Има още дълъг път преди страната да стане богата колкото Китай - китайската икономика е четири пъти по-голяма, - но нейният растеж може да изпревари китайския най-късно до 2013 г.

Индия сега се слави с легионите от преуспяващи малки бизнеси и задоволителния брой бизнеси от световна класа, чиито английско говорещи шефове уверено се движат след глобалния елит. Те са по-малко зависими от държавната подкрепа отколкото китайските фирми и често са по-иновативни.

Идеите текат лесно в Индия, тъй като й липсва китайската култура на потайност и цензуриране. Ако, не дай боже, друг Мао сграбчи юздите не би имало механизъм за отърваване от него.

Китайските фирми просперират при умно правителство, но лошите управници могат да причинят повече щети в Китай, отколкото в Индия, защото тяхната власт е много по-голяма.

Носителят на Нобелова награда по икономика Гари Бекър споделя част от аргументите на британското издание, но не е убеден в основната теза:

Визионерски лидери могат да постигнат повече при авторитарни отколкото при демократични правителства, защото те няма нужда да обръщат внимание на законодателни, съдебни и медийни ограничения, за да прокарат техния дневен ред.

Разбира се, другата страна на авторитарното управление е, че много заблудени силни лидери могат да причинят огромна щета.

Цялостният ефект от авторитарните правителства е някъде по средата на добрите резултати произведени от визионерите и лошите резултати, произведени от заблудени лидери.

Демокрациите помагат да се контролира обхвата на резултата. Взионерите при демокрации понякога могат да постигнат много. Но техните постижения обикновено са ограничени от законодателството, съда и различни групи по интереси. От друга страна, лошите лидери в демокрациите са също ограничени, включително от статиите на свободна конкурентна преса, телевизия и интернет.

Дали средно погледнато демокрациите са по-благоприятни за икономическия растеж от авторитарните режими е далеч от добре доказано. Това, което е ясно е, че демокрациите произвеждат по-малко променливи резултати: не толкома много големи успехи, но също по-малко продължителни катастрофи. Тъй като лошите изходи са склонни да произвеждат повече щети от добрите, по-малко променливите резултати биха били атрактивна характеристика, дори ако демокрациите средно погледнато не произвеждат по-голям икономически растеж.

Сравнения между ефектите от тези различни системи на управление върху икономическия растеж се замъгляват от факта, че личните свободи обикновено се увеличават значително при авторитаризъм с бърз икономически растеж. Китай е прекрасен пример.

Други примери за растящи свободи при авторитаризъм включват Тайван, Южна Корея и Чили. Всички те започнаха техния икономически бум при еднопартийни диктатури, но след период на доста бърз растеж се появи бурна опозиция на диктатурите. И не след дълго всички тези страни станаха демократични, с конкуриращи се политически партии.

Въпреки че харесвам The Economist, повече вярвам на Бекър, че ако Китай продължи да се управлява от разумни лидери няма да бъде надминат по икономически растеж от Индия, а по-скоро постепенно ще се превърне от авторитарна в демократична страна.

Тази тема, разбира се, ми напомня и за ужасния ни късмет по време на авторитарния режим 1944-1989 г. да попаднем само на лоши лидери (Георги Димитров, Вълко Червенков, Тодор Живков), зависими от други лоши лидери - тези на СССР (Сталин, Хрушчов, Брежнев). Ако Бекър е прав, добрите лидери биха избрали вместо централизирана икономика икономическата свобода, която щеше да доведе до просперитет, който по естествен път щеше да донесе на хората лична свобода и демокрация. Вместо това българските диктатори доведоха икономиката до разруха, която продължава да тежи.

Снимка: Meghan Anderson-Colangelo

Високите технологии, престъпността и залезът на Обама

“С iPod, iPad, Xbox и PlayStation, с нито едно от които знам как да работя, информацията се превръща в едно отвличане, едно разсейване, една форма на забавление, а не в инструмент, който дава възможности." Може би ще се изненадате, но това го казва наскоро в реч пред студенти президентът на САЩ Барак Обама, човекът, който показваше силна привързаност към своето BlackBerry и който широко използва възможностите на интернет и високите технологии в своята президенска кампания. Същият човек сега се оплаква, че технологиите поставят "нов натиск върху нашата страна и върху нашата демокрация".

В същото време икономистът от Харвард Larry Katz смята, че технологиите намаляват престъпността. Престъпността в САЩ, при това по време на рецесията, е паднала с около 5%. Katz си обяснява изненадващо добрите данни за престъпността с това, че видео игрите и интернет държат младите и безработните заети по време на тази рецесия. Все още няма научни изследвания, които да потвърждават връзката, но има изследвания, които доказват сходна идея - филмите с насилие намаляват престъпността.

Никога не съм вярвал особено много на Обама, но сега виждам, че сякаш той е взел само лошите страни от двете основни политически партии в САЩ - лявата икономическа политика от демократите и консервативното отношение към живота от републиканците. The Economist също са доста критични към Обама, макар да са по-деликатни от мен. В статията "Тирадата на Барак Обама срещу технологиите: Не стреляй по куриера" застъпват тезата, че не технологиите, а хората са виновни когато използват технологиите за вредни клюки и престъпления. Технологиите не само не отслабват демокрацията, но я засилват. И накрая, технологиите не са алтернатива на образованието и на даването на възможности, а всъщност помагат за доставянето им.

Илюстрация: tigerrag18, sxc.hu

Анархия и демокрация в едно?

Наскоро прочетох в списание Vice интервю с британеца Алън Мур, един от най-добрите автори на комикси, където изненадващо открих много интересна идея за нова форма на управление. Той дори планира да напише книга за своята идея за "атинската лотария и хвърлянето на жребий", която съдържа елементи на анархия и на демокрация. Ето какво казва Мур за идеята си в интервюто:

"За всеки въпрос, който трябва да бъде разрешен на национално или административно ниво, журито се избира чрез лотария. Членовете му могат да произхождат откъдето и да е в рамките на една култура и се назначават напълно на случаен принцип. Предимствата и недостатъците са представени на журито, след което то ги дебатира и гласува. След решението тези хора вече не са част от журито. Те се претопяват в обществото и за следващия спорен въпрос се избира ново жури. Тази система ми изглежда като нещо, което се доближава до демокрацията, която в момента не съществува. Думата демокрация идва от „демос” – хора, и „кратос” – да управляваш – „управление на хората”. Тя не казва нищо за избиране на представители на хората, което е системата, която имаме в момента. Ако се върнем към нещо близко до тегленето на жребий, ще създадем система, която е имунизирана срещу някои от злоупотребите, присъщи на настоящия ни модел на управление. Доста е трудно да си купиш благоволението на хората, ако не знаеш кои ще бъдат тези, които трябва да ласкаеш. Също така ще бъде трудно за временно управляващото тяло да действа в свой собствен интерес, тъй като за тях ще има повече смисъл да отсъждат в интерес на обществото, в което ще се върнат."

"Моето определение за анархия е гръцкото: без лидери. Трудно е да си представиш едно подредено общество, което да се вписва в този идеал, но с атинската лотария не бихме имали лидери, а отделни хора, които ще взимат балансирани решения. Това би изисквало огромно количество конституционални промени, но ми харесва да извадя идеята на бял свят, за да бъде една възможност, нещо, което да се подлага на дебат. Настоящата ни форма на управление очевидно не работи и не можем да продължаваме да правим малки корекции върху един модел, който е изначално погрешен. Може би е време за нов модел, вместо да продължаваме да слагаме кръпки на радиатора на стария модел T Ford, който е достигнал до естествения си край."