"За всеки въпрос, който трябва да бъде разрешен на национално или административно ниво, журито се избира чрез лотария. Членовете му могат да произхождат откъдето и да е в рамките на една култура и се назначават напълно на случаен принцип. Предимствата и недостатъците са представени на журито, след което то ги дебатира и гласува. След решението тези хора вече не са част от журито. Те се претопяват в обществото и за следващия спорен въпрос се избира ново жури. Тази система ми изглежда като нещо, което се доближава до демокрацията, която в момента не съществува. Думата демокрация идва от „демос” – хора, и „кратос” – да управляваш – „управление на хората”. Тя не казва нищо за избиране на представители на хората, което е системата, която имаме в момента. Ако се върнем към нещо близко до тегленето на жребий, ще създадем система, която е имунизирана срещу някои от злоупотребите, присъщи на настоящия ни модел на управление. Доста е трудно да си купиш благоволението на хората, ако не знаеш кои ще бъдат тези, които трябва да ласкаеш. Също така ще бъде трудно за временно управляващото тяло да действа в свой собствен интерес, тъй като за тях ще има повече смисъл да отсъждат в интерес на обществото, в което ще се върнат."
"Моето определение за анархия е гръцкото: без лидери. Трудно е да си представиш едно подредено общество, което да се вписва в този идеал, но с атинската лотария не бихме имали лидери, а отделни хора, които ще взимат балансирани решения. Това би изисквало огромно количество конституционални промени, но ми харесва да извадя идеята на бял свят, за да бъде една възможност, нещо, което да се подлага на дебат. Настоящата ни форма на управление очевидно не работи и не можем да продължаваме да правим малки корекции върху един модел, който е изначално погрешен. Може би е време за нов модел, вместо да продължаваме да слагаме кръпки на радиатора на стария модел T Ford, който е достигнал до естествения си край."
