Кризата си е у дома

Кризата обикаляла света страна по страна и като дошла в България казала - колко е хубаво да се върнеш у дома. Този виц звучи доста песимистично, но реалността може да се окаже дори по-тежка. Кризата може отново да обхване света без дори да е напуснала България. Защото вероятността съвсем скоро светът да влезе в поредната икономическа криза става доста висока. И този път България ще бъде ударена едновременно с големите икономики или поне с много по-кратко забавяне спрямо това при миналата глобална рецесия. Причината е, че предишният удар беше отложен с политически лъжи и обществото едва ли ще позволи да бъде излъгано отново по същия начин само 2-3 години по-късно. А и фискалният резерв вече е твърде малък. 

През първото полугодие на 2008 г. в страната преобладаваше мнението, лансирано от управляващите тогава политици, че българската икономика ще се размине с кризата. Може би затова кризата дойде със закъснение от 2-3 тримесечия и чак през есента спадът на износа и на чуждестранните инвестиции доведоха до спад на производството и заетостта. Точно тогава правителството на Сергей Станишев безотговорно и типично по кейнсиански наля през държавните разходи в икономиката няколко милиарда лева от резерва на държавата, които "излъгаха" потребителите и предприемачите, че икономиката е силна и донякъде отложиха големия спад. Успоредно с това до изборите в средата на годината правителството твърдеше, че няма и няма да има криза. И убеждаваше бизнесът да не освобождава работници и служители.
От средата на 2009 г. пък, в разгара на кризата, правителството на Бойко Борисов, основно чрез финансовия министър Симеон Дянков, твърдеше първоначално, че всеки момент икономиката ще удари дъното и ще тръгне нагоре, а по-късно, че кризата вече е отминала. Оптимистичните очаквания звучаха сравнително убедително, защото светът вече беше излязъл от рецесията и изглеждаше логично, отново с известно закъснение, и България да излезе. Но ако гледаме данните за заетостта икономиката все още е в криза. Не и за Дянков, който наскоро каза, че криза няма и няма да има.

България не излезе от кризата, защото правителството на Борисов надроби куп глупости. Всичко тръгна от това, че то не успя своевременно да свие бюджетните си разходи и да направи бързи реформи. Оттам не изпълни ангажиментите си да сваля данъците и осигуровките, спря да изплаща задълженията си към бизнеса, натрупа свръхдефицит, заради който не можа да влезе в предверието на еврозоната (ERM II), което беше негов "приоритет номер едно", покри бюджетния дефицит с милиарди от резерва на държавата, чието отъняване пък увеличи риска за чуждестранните инвеститори, които допълнително се изплашиха от показните публични полицейски акции на Борисов и вътрешния му министър Цветан Цветанов, целящи да респектират чуждите "колонизатори". Липсата на елементарни икономически познания караха Борисов да вярва, че всичко ще се оправи ако той поеме икономиката на ръчно управление - лично преговаря с доставчици за свиване на разходите, рекетира бизнеса, използвайки силата на държавата, апелира към работодателите да не уволняват и да инвестират, насърчава растежа с наливане на пари в големи инфраструктурни обекти. 

Равносметката за Борисов досега: над 200 хил. души загубиха работата си, а вече губят и надежда, че кризата ще отмине и отново ще си намерят подходящо място на пазара на труда; много фалирали бизнеси и много на ръба на оцеляването. Разбира се, всичко това не попречи на Борисов да оправдава лошите вътрешни икономически новини с "най-голямата криза, която светът познава от 70 години насам". Която обаче съществуваше само в главата на Борисов, защото всъщност беше отминала още когато той пое управлението на държавата. 

И понеже не искам да завършвам съвсем песимистично, може би единствената добра новина за България при скорошна нова глобална криза ще е, че Бойко Борисов никога повече няма да спечели избори. 

Дългосрочният проблем обаче има риск да си остане. Защото дори сред опозицията почти не се чуват разумни гласове за пътя за излизане от кризата и бързо догонване на развития свят. Единственият начин политиците да правят това, което трябва, е като ги притискаме да го правят. И след време някое щастливо правителство ще установи, че втори мандат се печели не с популизъм, а с реформи.