Големите успехи на Симеон Дянков

За три години и нещо вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков успя да разгневи и привържениците на повече държава в икономиката, и привържениците на икономическата свобода. Може би заради това му се наложи лично да напише своите "10 малки, но важни успехи".

В моя блог често съм писал за неговите провали и рядко за неговите успехи. Това сигурно е резултат от професионално изкривяване. Все пак една от основните функции на медиите е да бъдат watch dogs, да гледат критично, а не да хвалят властта. Но в интерес на цялото общество е да не пропускаме и успехите. И понеже Дянков е написал за малките си успехи, аз ще се опитам да изброя големите. Това са успехите, без които според мен икономиката щеше да е в много по-лошо здраве от сегашното.

1. Твърдо застана зад валутния борд и направи много за запазването му. При това, преди да влезе в правителството имаше известни колебания.

2. Овладя държавните разходи в период, когато имаше опасност бюджетът да излезе от контрол заради кризата, която удари България и свръхоптимистичното бюджетно планиране от предходното правителство. Това му струваше много врагове, не само от ляво.

3. Защити и запази плоския данък, който има много критици от ляво.

4. Противопостави се на силни лобита, които настояваха за диференциране на ДДС и по-ниски ставки за определени стоки и услуги - печатни медии, книги, лекарства, храни... При това обществото беше склонно да ги подкрепи без да осъзнава вредата от такова диференциране. Разбира се, Дянков стана още по-мразен за това, че "не насърчава знанието" и "товари с данъци болните и бедните".

5. Не предложи увеличаване на ставката на ДДС в критичен за бюджета момент, когато се обсъждаше вдигане на данъка с два пункта.

Лев или евро в условията на разпад в еврозоната

Продължавам темата, която започнах в новините по bTV преди два дни за това какво се случва ако еврозоната започне да се разпада и Германия се върне към марката. Това е напълно реалистичен сценарий, макар и все още малко вероятен, чието развитие зависи от това дали Гърция, Испания и Италия ще започнат спешни реформи за балансиране на бюджетите си. Това обаче е по-вероятния сценарий в сравнение с този, при който страни като Гърция, Испания и Италия напуснат еврозоната, за които това ще най-тежката възможна катастрофа, тъй като би увеличило още повече тежестта на дълговете им. Първо вижте какво пише в Закона за БНБ.

Чл. 29. (1) Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка.
(2) Когато законно платежно средство във Федерална република Германия
стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по офици-
алния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото. Така
определеният курс се обнародва в „Държавен вестник“ от Българската народна
банка. 

Чл. 30. При поискване Българската народна банка е длъжна да продава и да купува без ограничения на територията на страната евро срещу левове на основата на спот валутни курсове...

Очевидно ако Германия се върне към марката законът трябва да се промени, защото иначе ще се стигне до противоречие. Но най-вероятното и най-разумно решение е България да запази ал.1 на чл. 29, да премахне ал. 2 и да замени "евро" с "марка" в чл. 30. Тоест България отново да се върне към фиксиран курс към марката. Защото Германия не обича да пуска печатницата за пари, не обича голямата инфлация и държи на стабилността, а България ще спечели ако лева е вързан към стабилна валута, при това на страна, която е основен търговски партньор.

Сега да помислим какво означава това за всеки от нас. Цената на германската марка веднага ще скочи спрямо еврото, защото в еврозоната ще останат недисциплинираните страни, а оттам и левът ще скочи спрямо еврото. Следователно всеки, който има спестявания в евро ще загуби. А всеки, който има задължения в евро ще спечели, защото те ще се обезценят. Тоест ако вярвате в този сценарий трябва да държите парите си в лева и да взимате кредити в евро.

Малко по-сложно става положението ако Германия и други страни напуснат и се обединят около нова валута, например северно евро. Тогава България сащо най-вероятно ще фиксира лева към по-стабилната валута, в случая северното евро. И сегашното евро отново е губещо.  

Конкурентен ли е българският износ според Дянков?

В интервю за американския бизнес всекидневник The Wall Street Journal, което излезе преди няколко дни финансовият министър Симеон Дянков казва следното:

"Износът се увеличава и мисля, че сме извън тунела сега."

Тоест според Дянков износът ни е конкурентен. В същото интервю обаче той казва и това:

"...хората сега са по-запознати с негативните аспекти на нашия валутен
борд, намаляващ конкурентността на нашия износ."

Политиците винаги си измислят историйка, която да ги поставя в максимално благоприятна светлина пред избирателите. Но за да бъдат по-убедителни все пак е нужно историйките да бъдат консистентни.

Снимка: Министерство на финансите

Макроикономистите: ще оцелеем, но няма да просперираме

Представям ви нова порция оценки на макроикономистите по проекта ТОПИК. Оценките са по шестобалната система.

Стабилност на валутния борд: 5.3

Стабилност на банковата система: 5.1

Фискална стабилност (риск от фалит на държавата): 4.5

Политическа стабилност: 4.3

Социална стабилност: 4.1

Конкурентоспособност на икономиката: 4

Икономическа свобода: 3.3

Добрата новина е, че според макроикономистите валутният борд и банковата система са много стабилни. Няма голям риск и от фалит на държавата, което според мен се дължи на ниската задлъжнялост на държавата към момента, а не на някаква разумна фискална политика.

Оценките за политическа и социална стабилност и конкурентоспособност са относително добри.

Лошата новина е ниската оценка за икономическата свобода. Защото икономистите отдавна са открили положителната връзка между икономическата свобода и просперитета.

Накратко, тези оценки ни казват, че ще оцелеем, но няма да просперираме. За съжаление, както винаги досега.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Илюстрация: Mitch Law, sxc.hu

Поредният ляв анализатор, за който истината е по средата

Тъй като българските леви икономисти загубиха дебата и изчезнаха от публичното пространство, в страната започнаха да дефилират чуждестранни такива. Ето избрани моменти от интервюто на поредния "специалист" по валутни бордове и дефицити, този път унгарски:

"За България основното главоболие е валутният борд, който не позволява гъвкава валутна политика. Големият въпрос, не за тази година, но за следващите 3 до 5 години, е как да излезете успешно от борда."

Първо, бордът предпазва от главоболия, а не ги предизвиква. И второ, излизане от борда без евроизиране или влизане в еврозоната е невъзможно. Пожелавам на господина никога да не среща шефа на валутния борд Калин Христов, който за пет минути ще го накара да изгуби анализаторското си самочувствие и да си ходи комплексиран до края на живота.

"Малко повишаване на бюджетния дефицит е необходимо, за да се финансират структурните реформи."

Както вече писах, истината обикновено не е по средата. Дефицитът доказано не вади от кризи, а ги предизвиква. Малко е по-добре от много, но е по-зле от хич. А най-добрите реформи обикновено не изискват пари, а спестяват пари.

"Това, което хората наричат популизъм, често е необходимо - ако не се стига до крайности."

Това е теза, която преди няколко години изрази и политологът Иван Кръстев. Но няма сила, която да ме убеди, че дългосрочно популизмът е по-печеливш от последователното и честно говорене. Аз споделям виждането на милиардера Джордж Сорос в интервю, което преди няколко години му взехме със Светломира Гюрова, че популизмът е вграден в демокрацията, но е вреден и с него трябва да се воюва като се представя реалността.
Илюстрация: Michal Zacharzewski, sxc.hu

Какво ще стане с валутния борд ако Бойко Борисов фалира държавата?

Приятели често ме питат каква е вероятността валутният борд да се срине. Въпросът сега е особено актуален предвид неадекватното управление на премиера Бойко Борисов. Аз обикновено се шегувам, че докато Калин Христов е шеф на борда съм спокоен за неговата стабилност. Но ако оставим шегата настрана, вероятността валутният борд да се срине е равна на нула. Това е въпрос, който неведнъж сме обсъждали в Българската макроикономическа асоциация. И винаги сме стигали единодушно до извода, че бордът не може да се разпадне, дори теоретично. Интересното е, че това не се разбира от много международни анализатори и успешни български предприемачи. Да не говорим за останалите хора.

Представете си най-лошия сценарий. Правителството е пред фалит, което означава, че всеки момент ще спре да погасява задълженията си, защото няма пари. Единственият му изход е да разкачи фиксирания курс на лева към еврото, да обезцени лева, да пусне печатницата за пари и да предизвика огромна инфлация. За да направи това обаче то трябва да промени два текста в закона. Което ще му отнеме поне един месец от взимането на решението до обнародването на промените и влизането им в сила. Този процес не може да бъде таен. Всички българи ще знаят каква промяна се готви и, разбира се, ще си сменят левовете в евро. Което може да стане без проблем, защото валутният резерв на страната надхвърля значително наличните левове. И освен това е много ликвиден, тоест всички активи бързо могат да се обърнат в евров кеш. Това означава, че до една седмица от взимането на решението за разваляне на борда българската икономика ще бъде изцяло евроизирана. Хората ще имат евро, а всички левове ще отидат в БНБ и така на практика ще излязат от обращение. А това обезсмисля всякакви опити на правителството и на когото и да било да бута борда.

Защо е важно да се знае всичко това? Първо, ако някой в правителството си мисли, че може да води неразумна политика със съзнанието, че ако се наложи ще развали борда и така ще си реши проблемите, е добре да знае, че всъщност няма такава опция. Второ, всички, които имат огромни задължения в лева и полагат усилия бордът да падне, за да обезценят задълженията си, както стана през 1996 - 1997 г., трябва да знаят, че хабят излишна енергия. Трето, много анализатори се изказват за рисковете от разпадане на борда без да знаят фактите и така плашат инвеститорите. И накрая, хората искат да знаят в каква валута да взимат кредити и в каква да спестяват. Логично е при горното знание да се взимат кредити в евро и да спестяват/инвестират в лева. Аз правя точно това. Защото лихвите по депозити и кредити в лева са по-високи.
Илюстрация: Svilen Milev, sxc.hu

Как да избегнем аржентинския сценарий?

Венцеслав Димитров, бивш председател на бюджетната комисия в парламента, поставя важен въпрос, който до момента убягваше от общественото внимание: проблемът с бюджетната дисциплина и демокрация в България изобщо не е решен. Затова се стигна до огромните държавни задължения по договори без обезпечено финансиране. Ако правителството прави каквото си иска и не изпълнява приетия бюджет, тогава защо въобще създаваме държавен бюджет, се пита той.

Добре е да се потърси отговорност на виновните за появилите се разходи по скрити договори и анекси, доколкото законът позволява, но се забравя по-важното. Законите трябва да се променят така, че подобни опасни неща да не се случват в бъдеще. Може би е добре да си припомним, че валутният борд в Аржентина се срина точно заради скрити задължения, макар и не на правителството, а на общините.

Венцеслав Димитров развива и тезата, че България не трябвало да цели бързо влизане в ERM II, че е рано да мисли за еврозоната и дори да се справи с бюджетния дефицит, няма да се справи с инфлацията. Тотално съм несъгласен с него.

По презумпция приемам, че политиците преследват личните си интереси, а не общите. Еврозоната е нашата гаранция, че няма в даден момент да се появи някой политик тип Яне Янев и да срине валутния борд, за да покрие някакви свои приоритети за харчене и печелене.

Ако България влезе в ERM II сега, има шансове да отговори на изискването за инфлация след две години, когато най-вероятно икономиката все още няма да се е ускорила толкова, че да вдигне много инфлацията. Ако приемем, че икономиката ще се ускорява в следващите години, колкото повече се отлага влизането в ERM II, толкова по-малки стават шансовете да отговорим на инфлационния критерий.

(Илюстрация: branox, sxc.hu)