2 ноември 2011 г.

Участие в bTV новините


Снощи участвах на живо в bTV новините по темата за гръцката криза и рисковете за българския бюджет и Европа. Поводът беше новината, че премиерът на Гърция Георгиос Папандреу иска референдум за споразумението със страните от еврозоната, предвиждащо опрощаване на 50% от гръцкия дълг и помощ от 130 млрд. евро. Не остана време за доста от важните неща, които ми се искаше да кажа, включително защото бях леко разфокусиран, тъй като се намирах извън студиото и не виждах водещия, а трябваше да гледам срещу камера. Видеото можете да гледате тук, а ето и акцентите, извадени от редакторите на bTV :
В бюджета на страната за следващата година има няколко защитни механизми срещу „заразяването” ни от европейската криза. Според икономиста Йордан Матеев на първо място това е наличието на фискален резерв. Правителството се опита да намали неговия минимален размер, но се стигна до запазване на тези 4.5 млрд. лева. Това са средства за лоши времена и дават сигурност на българската икономика и инвеститорите.
Друг защитен механизъм срещу рискове е резервът в бюджета, който се заделя всяка година.
За разлика от други години обаче липсва друг важен механизъм, а именно харченето на 90% от бюджета. Едно такова решение и сега би увеличило сигурността на икономиката.
„ Другото нещо, което може да се направи, за да се намали риска от криза, е да се балансира бюджетът. В момента има заложен 1,3% от БВП дефицит. Ако той бъде сведен до 0%, рискът ще бъде по-нисък”, подчерта Матеев.
Според Матеев гръцката криза може сериозно да засегне целия ЕС, въпреки че южната ни съседка сама по себе си е една малка икономика. Същността на проблема е в прехвърлянето на недоверие към Испания, Италия, Португалия и Ирландия, смята икономистът.
Ако пазарите повярват, че ЕС не може да се справи с Гърция и самата тя не желание да се пребори с проблемите си, тогава катастрофата може да се пренесе трайно в еврозоната.
„Недоверието означава по-високи лихви за Испания и Италия, които ако спрат плащанията си, това ще значи дълг от 3 трилиона евро – дълг, който никой не може да плати. Този катастрофален сценарий може да доведе до разпадане на еврото”, прогнозира Матеев.
Тогава е възможно Германия да напусне еврозоната. 
А тъй като българският лев по закон е свързан с германската марка, ако в Германия тази валута се възвърне, това ще направи нашата икономика по-стабилна, смята икономистът. 
Ето и какво не успях да кажа.

Българската банкова система е стабилна и гръцката криза няма да има пряко негативно влияние върху нея. Първо, само една четвърт от банките в България са гръцки. Второ, почти всички те са самостоятелни юридически лица, работещи под доста рестриктивните регулации и професионален надзор на БНБ. И дори ако майката фалира, дъщерната банка в България може да продължи да си работи нормално докато не бъде продадена, каквито примери вече има с ирландски банки.

Българското правителство може да намали рисковете за българската икономика като ускори приватизацията, реформира най-ресурсоемките публични сфери, като здравеопазване, образование, социална и пенсионна системи, администрация (включително чрез електронно правителство), освободи напълно пазара на труда и работи за подобряване на бизнес средата. Ако всичко това се случи България може да настигне Гърция по доходи за пет години (по данни на Евростат преди 10 години доходите на гърците са били три пъти по-високи от тези на българите, а сега разликата е два пъти).

Гръцката криза носи не само рискове, но има и ползи. Първо, лесно можем да си направим извода, че трябва да водим консервативна бюджетна политика - без дефицити и без трупане на държавни дългове. Вторият важен урок е, че ако слушаме синдикатите, те ще ни докарат до фалит. Тоест силните синдикати водят до слаба икономика. А ако Гърция не започне спешни реформи, скоро българските предприемачи, които вече са натрупали ресурс, опит и самочувствие ще могат да изкупуват на безценица гръцки активи - имоти, острови, компании.

Няма коментари:

Публикуване на коментар