Първият важен въпрос е колко би струвало на една банка (не само лихвата, но и другите разходи от типа на допълнителни реклама, организация, заплати и т.н.) да привлече голяма сума от алтернативен източник, например от тримесечни депозити на граждани. Лихвите по тримесечните депозити в момента са около 6%. Допускам, че останалите разходи са 1% и тогава общата цена става 7%.
Другият ключов въпрос е каква лихва плаща банката на държавните предприятия. Стана ясно, че средствата са по разплащателни сметки, следователно най-вероятно лихвата е минимална. Приемам, че е 1%. Може да кажете, че сравнявам круши с ябълки, защото парите по сметка са безсрочни и могат да се изгелят по всяко време без наказания, докато депозитите са срочни. Един шеф на фирма обаче има добра представа от движението на паричните потоци и би могъл без особени проблеми да направи едно неформално джентълменско споразумение с банката да поддържа постоянно определен минимум от средства и поне 2-3 месеца предварително да информира за по-сериозни трансфери навън.
Разликата между алтернативната цена и цената на привлечените пари е 6%. Ако приемем, че тази "печалба" се разпределя поравно между двете страни, то хората, от които зависи предоставянето на парите би трябвало да вземат 3%. Тоест един шеф на голяма държавна фирма е подложен на сериозно изкушение (ако приемем, че той взима решението, както твърдят министрите) - около 3 млн. лв. годишно.
Как биха изглеждали нещата при една бартерна сделка между премиера Бойко Борисов и собственика на Корпоративна търговска банка Цветан Василев тип пари на държавни фирми в банката срещу медиен комфорт от страна на "Нова българска медийна група" ("Монитор", "Телеграф", "Поритика", "Уикенд" и др.)? Там става дума за 408 млн. лв. Годишната изгода от сделката би била 24.5 млн. лв., което е близо 100 млн. лв. за четиригодишен мандат. Тоест от гледна точка на Бойко Борисов цената за медийния му комфорт от тази група би била 50 млн.лв. А от гледна точка на данъкоплатците загубата би била 100 млн. лв.
Ако приложим тази сметка за всичките около 850 млн. лв. на държавни фирми в банки, ще излезе, че за един мандат данъкоплатците губят 200 млн.лв., които се разпределят между банки, политици и шефове на държавни предприятия. И това не включва бюджетните пари, които не е ясно колко време и в кои банки престояват. Според председателя на икономическата комисия в парламента и шеф на СДС Мартин Димитров около 700-800 млн. лв. от фискалния резерв са в търговските банки. Време е да разберем къде са и тези пари.
Илюстрация: Kamil Dratwa, sxc.hu
Vaprosat e oste po seriozen,a imenno redno li e i ima li zakonova razporedba pari ot fiskalniq rezerv da sa vav targovski banki
ОтговорИзтриване