Международният валутен фонд (МВФ) подобри прогнозата си за българската икономика през 2010 г. от 2.5% спад на 0.2% ръст. Това е огромна разлика, която поставя въпроса за смисъла от подобни предвиждания.По принцип идеята на прогнозите е да дадат полезна информация за бъдещето, на базата на която хората, бизнесът и правителствата да взимат адекватни решения. Прогнозите са трудна работа, винаги са условни и към тях трябва да се подхожда с известно недоверие, независимо откъде идват. Защото дори ако допуснем, че анализаторите имат пълна и точна информация за миналото (което е невъзможно, защото няма перфектни индикатори и методологии и защото данните често се ревизират), се базират на допускания и вероятности за бъдещето, които рядко се сбъдват напълно.
Но е логично да очакваме, че организации, които претендират, че имат повече знания, ще се справят по-добре. Затова и прогнозите на МВФ се цитират от журналисти и стигат до много хора. Когато например един инвеститор решава дали да инвестира в България за него едва ли е без значение дали предстои рецесия, каквато е досегашната прогноза на МВФ, или се очаква леко възстановяване на икономиката, което предполага преразгледаната прогноза. В този смисъл прогнозата на МВФ за България не само не е довела до някакви ползи, но дори е навредила.
МВФ прави лоши прогнози не за първи път. Обикновено те са по-песимистични от другите и от реалните резултати. Причината е, че бизнесът на МВФ расте в лоши икономически времена и спада в добри. Затова фондът има стимул да всява паника. Колкото по-голяма е паниката, толкова по-важно става значението на фонда. Затова не вярвам на прогнозите на МВФ. Вярвам много повече на БНБ, която преди повече от половин година прогнозира 0.7% ръст и оттогава не е променяла прогнозата си.
Снимка: theraygun, sxc.hu
Няма коментари:
Публикуване на коментар