Историкът Томас Рийвс обяснява това със завистта. Професорите, с малко изключения, са относително зле платени. Не могат да си позволят къща в добрите квартали, обзавеждат се основно от гаражни разпродажби, обличат се евтино, не могат да си позволят частно училище и престижен университет за своите деца. А в кварталите, в които живеят установяват, че нямат много общо със съседите и не получават покани за местните клубове.
Според Рийвс професорите завиждат и на хората с политическа власт. Много от тях са убедени, че ако имат възможност, ще управляват добре, но малко американци биха грасували за интелектуалец. Затова са принудени да пишат гневни статии.
И докато гледат раздразнено как другите хора, включително техни студенти, напредват професионално, професорите зациклят с години без повишения и прогрес. И компенсират мрачното си и безперспективно съществуване като прегръщат леви каузи, които им дават надежда и усещане за идентичност. Доверяват се на голямата държава, която може да им осигури пълно медицинско покритие, работа за децата и добра пенсия. Левите политици ще преразпределят дохода "честно и справедливо" като вземат богатство от алчните и го дават на заслужили като тях. За целта просто трябва да образоват публиката и да анатемосват хората с позиции и богатство, на които завиждат.
Снимка: Hbregazzi, sxc.hu
http://kaka-cuuka.com/knigi/intellectuals-and-society/
ОтговорИзтриванеможе би тази книга по темата ще ти е интересна. имам я на мп3 файлове на англ.