6 март 2011 г.

Стимули за етика и корупция в българската журналистика

В България често се чуват мнения, че журналистите са корумпирани. (Точно както се чува и за представителите на всяка друга професия - съдии, митничари, политици, държавни служители, лекари, полицаи и т.н.) Оставям настрана проблема с генерализираните твърдения и се връщам на журналистите. Защо в условията на свободен медиен пазар обществото е недоволно от журналистиката, но въпреки това етичните стандарти на медиите продължават да са на относително ниско ниво спрямо медиите, с които обичаме да сравняваме - Guardian, Economist, New Work Times, Washington Post, Wall Street Journal?

Докато бях икономически редактор във в. "Капитал" често получавах запитвания от служители на PR компании за цената на една страница интервю във вестника, или за цената на т.нар. PR текст, тоест скрита за читателя реклама. Всеки път отговарях, че няма такава цена, защото не предлагаме такава услуга, ако искат реклама да се обадят на рекламния отдел, не на редакцията. PR специалистите оставаха много изненадани. Беше очевидно, че не са чували нещо подобно от други медии.

Преди няколко години когато бях главен редактор на българските издания на Economist от голяма PR компания ми се обадиха и поканиха журналист от медията на събитие на техен клиент в чужбина, който поема всички разходи за пътуването и престоя. Казаха, че канят общо 40 журналисти. Аз им обясних, че мога да приема поканата единствено ако те приемат, че нямам задължение да пиша статия, а ако пиша, нямам ангажимент да бъде положителна. Те отговориха, че ще ми се обадят допълнително. Когато се обадиха казаха, че за тяхно огромно съжаление местата вече са заети. Скоро след това в десетки медии имаше горе-долу една и съща позитивна статия за въпросния клиент, разбира се, без изрично да е посочено, че става дума за, на практика, платен текст.

Наскоро имах възможност да попитам какво правят във Forbes при следния случай: банка кани журналист от медията на събитие в чужбина като покрива всички разходи; събитието е интересно и ще бъде полезно от журналистическа гледна точка. "Отхвърляме поканата", каза без дори да се замисли Том Пост, един от двамата управляващи редактори на Forbes. Обясних му, че в България върхът на етиката е преди да се приеме поканата и двете страни да са наясно, че не се поемат никакви ангажименти за текста. Попитах го защо постъпват така и отговорът ме изненада още повече. Той не се позова на етичния им кодекс, нито каза, че така е морално, или че дължат това на читателите. Каза ми, че ако приемат поканата и това стане публична информация, читателите ще загубят доверието си в списанието, а в медиите доверието е най-важно, без доверие медията изчезва.

Тоест читателите на Forbes биха наказали неетично поведение на медията и нейните журналисти. А сега да се замислим какъв ефект ще произведе излизането на подобна информациа в България. Колко човека ще спрат да четат/гледат/слушат дадена медия, ако разберат за случай на неетично поведение? Според мен не много. Няма критична маса от българи, която да реагира и накаже неетичните медии. Дори напротив, много българи насърчават неетичната журналистика като четат/гледат/слушат медии, които са загърбили дори базисните етични стандарти, да не говорим за някакво световно ниво.

Това което широката публика вероятно не знае е, че има журналисти, които от години се борят за повишаване на етичните стандарти в българската журналистиката, включително за отношенията между издателите и редакцията. Те са постигнали немалко успехи. Но тези журналисти не са много, защото каузата е много рискова - могат да останат без работа, или, най-малкото, да не получат повишение, защото са неудобни на шефовете и издателите. Трябва да си голям идеалист, много добър журналист и да си сигурен, че имаш добри алтернативи ако си загубиш работата, за да поемеш този риск. При това с ясното съзнание, че може да се постигне само частичен успех и каузата е обречена на провал в общество, което не възнаграждава етичното поведение и не наказва корупцията. Затова повечето български журналисти и медии ще си останат корумпирани дотогава, докато обществото отхвърли корупцията в медиите не само на думи, но и чрез своето поведение.

6 коментара:

  1. За съжаление сте много прав. Още по-неприятното е, че не казвате нещо ново. И очевидно трябва много време, за да се натрупа критичната маса от читатели, които да имат отношение по този проблем. Стискам Ви палци през това време да не се откажете от професията си тъкмо заради това...

    ОтговорИзтриване
  2. Каквото обществото - такава и журналистиката, че и политиката. Факт.

    ОтговорИзтриване
  3. Докато при печатните издания е ясно когато се бойкотира нещо, как се прави бойкот на телевизия например? Добре - спираш да я гледаш, но какво от това? Това ще има ефект само когато някой "пийпълметриен" спре да гледа канала. Мо какви са тези хора? Колко са? Дори 100-200 хиляди човека да спрат да гледат дадена телевизия ако сред тях няма "пийпъметър" - ефекта ще е нулев. За съжаление...

    ОтговорИзтриване
  4. Не съм чела по-смислен и точен коментар по темата - поздравления. Искам само да добавя, че и клиентите на PR агенциите трябва да разберат, че подобни манипулативни действия ги дискредитират... Но сте прав - как да стане това като потребителите не санкционират едно или друго поведение?! ... а би трябвало т.нар. "платени съобщения" и "скрити реклами" да предизвикват най-малкото раздразнението на читателя (зрителя) / потребителя. Уви, все повече издания се навъдиха, в които над 80% от съдържанието е платено и продължават да се множат и четат е за какво доверие в тях говорим не ми е ясно

    ОтговорИзтриване