Симеон Дянков под кръстосан огън - често незаслужено

Моите критики към финансовия министър Симеон Дянков винаги са били отдясно. Очакванията ми за човека, създал и управлявал проекта на Световната банка Doing Business бяха големи - не само, че ще осигури финансова стабилност, но също, че ще подобри бързо средата за бизнес в България, ще бъде голям реформатор и, най-общо, ще направи българската икономика много по-свободна и оттам бързо растяща. Може би заради липсата на опит в политиката, през първата си година в правителството Дянков направи поредица от гафове - забавяне на изплащането на задълженията на държавата по договори и рекетьорско отношение към бизнеса, твърде оптимистичен поглед към кризата, който обърка доста хора и бизнеси, прибързани изказвания и обещания за влизането на България в предверието на еврозоната (ERM II), бавна реакция за затягане на разходите и увеличаване на риска те да излязат от контрол, разнопосочни сигнали за промяна на данъците, опит за прехвърляне на вината за затворената врата към еврозоната върху предишното правителство, прибързано и свръхоптимистично говорене за бюджетните приходи, включително от митниците, слаб натиск към останалите министри за провеждане на структурни реформи.    

Повечето атаки към Дянков обаче са отляво - искал да унищожи науката като свива ресурса на БАН, държал хазната твърде стегнато, не насърчавал потреблението, не мислел достатъчно за социално слабите, замразил доходите, щял да унищожи киното и какво ли още не... Най-критикувани публично всъщност са най-смислените неща, за които Дянков настоява. Точно за тях той заслужава подкрепа и има моята подкрепа на гражданин и блогър.

Симеон Дянков застава зад много полезни за обществото реформи. Ето само част от тях: закриване на Държавния резерв; реформа в БАН чрез намаляване на субсидиите и промени в начина на финансиране; реформи в БДЖ и блокиране на поредния заем към държавната компания докато не се реформира; ускорено повишавана на възрастта за пенсиониране; премахване на привилегиите на чиновниците в МВР и армията. Всяка от тези реформи засяга интересите на конкретна група хора, които обикновено шумно протестират и привличат медийното внимание. Ако обаче никой не подкрепи министъра за тези реформи, ще загуби цялото общество.

Всеки министър/политик прави грешки. Но ако искаме да насърчаваме нашите министри и политици да правят полезни реформи и да не прокарват популистки и вредни идеи, може би трябва не само да ги критикуваме, но и да ги подкрепяме, когато заслужават. Фокусирането върху самата личност, независимо дали отношението ни е положително или отрицателно, вместо върху оценка на конкретни негови идеи и действия е непродуктивно, освен ако става дума за толкова вреден министър/политик, който трябва да бъде сменен и имаме основание да смятаме, че следващият ще е по-успешен. Диференцираният подход, при който се оценява идеята или действието, а не субекта, прави позициите - независимо дали критикуваме или подкрепяме - много по-силни, защото показва, че сме безпристрастни към личността и ориентирът ни е не кой от коя партия е, а кой какви полезни или вредни идеи има.    

Дянков, независимо от грешките, които направи, постоянно натиска за реформи. Той показа голям напредък през втората си година в кабинета. Може би най-важното е, че успя да овладее бюджетните разходи и така помогна на България да се открои като остров на стабилността в нашия финансово нестабилен регион. Разбира се, винаги може и повече. Например да баланси бюджета, да планира приходите в него още по-консервативно, за да намали рисковете, да промени самия начин на бюджетиране като вкара конкуренция на ниво програми и така да подобри ефективността от изразходваните публични средства, да ускори приватизацията, за да увеличи парите във фискалния резерв, да осъществява по-силен натиск за реформи, особено в здравеопазването, образованието, администрацията, пенсионната и социалната системи. Важно е финансовият министър да почувства подкрепата на обществото за провеждането на тези реформи, защото знаем, че философията на премиера Бойко Борисов е да прави това, което иска народа (мнозинството). И когато една реформа пропадне, защото една група хора крещи, че Дянков ги убива, а всички останали мълчим и не защитаваме интереса си, трябва да знаем, че вината не е само у Дянков и Борисов, но и у самите нас.

Аз лично подкрепям всяка стъпка на Дянков в посока повече икономическа свобода и здрав разум.