Банковите лихви: пазар срещу регулации

Преди две години забелязах, че страстите в обществото силно се нажежават когато се заговори за банки и лихви. Кризата, загубата на работа, поемането на твърде много рискове, невъзможността да се изплащат кредитите, недоглеждането на условията по договорите, едностранното вдигане на лихвите и липсата на сигурност породиха огромно недоволство сред хората. При липсата на пазарни традиции те насочиха вината към банките и потърсиха помощ, естествено, от държавата.

Политиците, разбира се, първи забелязаха това. И започна да се лее популизъм как държавата трябва да направи нещо срещу лошите банки. Темата се оказа толкова политически апетитна, че дори финансовият министър Симеон Дянков, който иначе е привърженик на пазарните решения, започна да говори за още регулации. А феновете на държавната намеса заговориха дори за таван на лихвите, независима комисия, която да регулира и контролира лихвените нива и дори за създаване на огромна държавна банка, която да отпуска нисколихвени кредити.

Това е горе-долу контекста на дебата, в който наскоро участвах в "Референдум" по БНТ. Ако темата ви е интересна и сте пропуснали предаването можете да го гледате тук. Главният изпълнителен директор на Банка ДСК Виолина Маринова, бившият зам.-министър на финансите Любомир Дацов и аз защитавахме пазарните решения и изтъквахме нуждата от подобряване на бизнес средата, а проф. Кръстьо Петков, кредитният анализатор Радослав Пашов и Мариана Кукушева от БТПП общо взето обвиняваха банките и предлагаха административни решения.

Ето основните ми тези и аргументи (повечето успях да кажа в предаването, а останалите загатнах).

За да падат лихвите трябва да има свободна конкуренция и нисък риск, който зависи от средата за бизнес.

Движението на лихвите показва, че има свободна конкуренция. В началото на кризата лихвите се качват, а от три години падат, като по някои кредити са на нивата от преди кризата и дори под тях.

Въпреки че ниските лихви като цяло са полезни за икономиката, когато говорим за сваляне на лихвите не трябва да забравяме, че не всички печелят от това. Българските граждани имат 31 млрд. лв. депозирани в банките и печелят доходи от високите лихви, които отиват например за добавка към пенсиите им, или за лечение, или за образование на децата им, или за оцеляване в черни дни.

По време на кризата лихвите, които правителството плащаше по 10-годишни ДЦК стигнаха 8 % (а сега са около 5 %). Не може да се очаква банките да отпускат 30-годишни жилищни кредити при по-ниска лихва. Не може да се очаква и лихвите по депозитите да са много по-ниски, защото иначе много спестители ще предпочетат да инвестират в приеманите за най-нискорискови ДЦК.

Не е възможно картелно споразумение за поддържане на високи лихви и такси между 31 конкуриращи се в България банки, особено в динамичната среда, в която живеем.

Не е вярно твърдението на Симеон Дянков, че откакто ГЕРБ управлява рискът е паднал. Българските CDS-и са скочили от средата на 2009 г., когато правителството на Бойко Борисов пое властта, до сега с един пункт. Може би те не са най-добрият индикатор за риска, но чуждестранните банки го използват като база за оптускане на ресурс на българските си дъщерни банки.

Не е коректно лихвите в България да се сравняват с лихвите в Германия, Гърция, Австрия и други страни от еврозоната. Защото банките от тези страни имат лесен достъп до финансов ресурс от Европейската централна банка при 1% лихва. Банките в България нямат достъп до този ресурс, защото България не е член на еврозоната.

Сравнение със страните от ЕС извън еврозоната показва, че лихвите се влияят от риска в съответната държава. Затова например лихвите по кредити в Унгария и Румъния са по-високи от тези в България.

Банките в България се финансират от депозитите на гражданите, а лихвите по срочни депозити до една година в момента са около 5-6% (за сравнение, лихвите по депозити в Германия са около 2%). Нормално е лихвите по кредити да са над тези нива.

Евентуални нови регулации най-вероятно ще вдигнат лихвите по кредитите вместо да ги намалят. Например предложението лихвите по кредитите да се определят на базата на независими индикатори като Юрибор ще доведе до вдигане на лихвите. Защото в момента тримесечният Юрибор е на рекордно ниско ниво - около 1%. И ако се използва за база, когато Юрибор възстанови нивото си от преди кризата от около 3-4%, цената на кредита ще се качи.

Държавната банка не е решение. При правителството на Жан Виденов имаше държавни банки, включително Държавен фонд за реконструкция и развитие, които раздаваха изгодни креди. И доведоха до катастрофата от 1996-1997 г.

Таван или друг контрол върху лихвите, включително чрез "независима" комисия също не е решение. Лихвата е цената на парите, а контрола върху цените доказано не работи, което се видя и при социализма (води до дефицити, корупция, сив пазар и накрая фалит). Няма по-независима и по-добра институция, която да определи лихвите от пазара.

Ако правителството иска ниски лихви, трябва да намали риска като осигури добра среда за бизнес - последователна и предвидима политика, прозрачност, макроикономическа стабилност, балансиран бюджет, ниски данъци, свободни пазари, минимални регулации, добра защита на частната собственост, структурни реформи в публичната сфера.

Ползването на кредити и въобще на банкови услуги не е универсално право. Ако не харесвате условията на дадена банка, изберете някоя от останалите 30 банки. Ако не приемате и техните условия, не ползвайте банкови услуги. Има алтернативи и за инвестиции, и за кредити, и за разплащания.

Когато говорим за проблеми с банките трябва да внимаваме с генерализирането. Абсурдно е да обвиняваме всички банки когато имаме забележки към една-две.

Най-добрият начин да стимулираме дадена банка да бъде коректна е да защитаваме правата си е да имаме пазарно поведение. Ако смятате, че банката е нарушила договора с вас, подайте жалба до ръководството й. Ако не успеете да се разберете, можете да подадете жалба и до БНБ. Ако пак не сте удовлетворени, обърнете се към съда. Ако не сте сигурни дали имате основания да осъдите банката, обърнете се към професионален консултант/адвокат. Ако искате да накажете некоректна банка, защитете правата си по закон и не ползвайте услугите й.

Не ме разбирайте погрешно. Не твърдя, че всички банки са идеални. Дори съм сигурен, че има има много място за подобрение. Просто смятам, че решението е повече пазар, а не повече регулации.