13 януари 2013 г.

Бебета в депресия

Данни за рекордно ниска раждаемост в страната разтърсиха много българи в първите работни дни на 2013 г. и предизвикаха вълна от драматични коментари в публичното пространство и припомняне на апокалиптични прогнози, базирани на модели с, меко казано, спорна научна стойност.


Източник: Евростат  за данните до 2011 г. и Института за изследване на населението и човека за 2012 г.
И тъй като предстоят избори, а политиците са рационални хора, анализиращи обществените настроения, очаквам да ни залеят с вредни и скъпи мерки за повишаване на раждаемостта. Все пак тяхната работа е да говорят и да правят неща, които се харесват на хората.

Преди всичко, според мен е грешка да се фокусираме върху количеството новородени (а обикновено мерките на правителствата са точно в тази посока) вместо върху качеството и реализацията им. Какво предпочитате - 100 хил. бебета годишно, от които половината ще живеят мизерно, ще бъдат необразовани и ще станат престъпници, или 50 хил. бебета, отгледани с любов в добри условия, които ще станат достойни личности и добри професионалисти с високо образование и морал?

Националисти (и расисти) постоянно крещят, че демографската ситуацията дори е много по-тежка отколкото изглежда на пръв поглед, защото раждаемостта в големите малцинства (циганско и турско) е висока, а в мнозинството - катастрофално ниска. Ако те са прави (вероятно е така, но все пак официални данни няма, или поне аз не съм виждал такива) и предвид очевидния факт, че социалните условия сред двете малцинства са значително по-тежки от средното положение в страната, проблемът е много по-голям и различен от този, който националистите представят (че българите ще изчезнат). Защото това означава, че поради някаква причина нашето общество стимулира раждаемостта сред най-слабо образованата и бедна част от населението. Ето едно възможно обяснение за това, от статия в New York Magazine, за която писах преди време:
"...отглеждането на деца се е променило фундаментално. Преди урбанизацията на децата се гледаше от родителите като на икономически актив. Ако имате ферма, те работят с вас, за да покриват своите разходи. Ако имате семеен бизнес децата ви помагат да се грижите за него. Но всичко това драматично се промени с моралните и технологични революции на съвременността. Накратко, децата от наш персонал станаха наши шефове."
В България в много цигански семейства децата не са "шефове", а все още са "икономически актив" и източник на доход, включително от просене, кражби, а от тинейджърска възраст и от проституция. Това със сигурност се случва и в част от бедните семейства от мнозинството и другите малцинства, включително турското. За много от тези хора индустриалната революция не е настъпила, да не говорим за информационната. Парадоксалното обаче е, че държавата, със своите мерки за справяне с демографската криза, всъщност стимулира раждаемостта в най-проблемните семейства (аз не съм националист и за мен това е значимия проблем, а не дали става дума за цигани, турци, или българи). Добре е да се замислим за това когато някой настоява, а ние интуитивно подкрепяме всевъзможни привилегии за майките и децата.

Постоянно слушаме за демографската криза, ниската раждаемост, застаряването на населението и се притесняваме и сме склонни да подкрепим мерки това да се промени, дори ако ги предлага Емилия Масларова. Може би, защото генетично ни е заложено. Интуицията обаче, както казва известният поведенчески икономист Дан Ариели, често ни лъже и трябва да бъде подлагана на внимателна проверка. Всъщност е спорно дали по-голямото население е нещо положително за България. Защото от една страна повече хора финансират публичните услуги (изграждането на инфраструктурата, администрацията, отбраната и т.н.), но от друга страна, по-компактното население също си има предимства. Например на човек се падат повече ресурси. Също, остава повече естествена природа и замърсяването й е по-ниско "при равни други условия". А и някой знае ли колко е идеалното население за определена територия. Здравият разум ни казва, че трябва да има някакви лимити. Какъв обаче е този лимит за България е въпрос, на който една ли някой може да отговори нещо смислено. В Китай явно някой е отговорил на този въпрос, защото знаем, че там има политика за намаляване на раждаемостта.

Замисляли ли сте се какво ще стане с едно много по-голямо население при водна криза, или хранителна криза, предизвикана от някой "черен лебед" (по Насим Талеб). Представете си например, че някакъв нов вирус нападне животните, или пък зърнените култури.

Свикнали сме да гледаме на застаряването на населението като на пробем. А пропускаме, че основната причина за него е един изключително важен позитивен факт - значителното увеличение на средната продължителност на човешкия живот за много кратък период.

Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че раждаемостта трябва да е ниска. Но не казвам също, че трябва да е висока. Според мен никой не знае кое е по-добре. Затова всякакви политики в едната или другата посока по-скоро ще предизвикат проблеми, отколкото ще решат такива.

Интуицията казва на много хора, че трябва да има повече новородени, за да има кой да работи и да им плаща пенсиите след време. Но те не се замислят, че всъщност проблемът не е в раждаемостта, а в модела на пенсионната система. Функциониращият в страната разходопокривен модел, при който сегашните работещи плащат на сегашните пенсионери и се надяват когато те остареят пенсиите им да бъдат плащани от бъдещите работници, не е устойчив. Защото той работи добре когато раждаемостта и населенито се увеличават и работи зле когато те намаляват. Следователно трябва да се реформира пенсионната система, а не вината за ниските пенсии да се прехвърля на абстракции като "демографската криза".

Ако ниската раждаемост беше някакъв икономически проблем за страната, щяхме да имаме висока заетост и ниска безработица, тоест щяхме да имаме някакви сигнали, че пазарът на труда има нужда от повече хора. Вместо това виждаме обратното - ниска заетост (под 64% - близо 5 пункта под средната в ЕС, която също е ниска) и висока безработица. При това над 1 млн. българи не намериха реализация в родината си и и я напуснаха през последните 23 години. Тоест проблемът не може да се търси в ниската раждаемост, а в това, че огромна част от родените или не работят, или напускат страната. Това показва сериозни структурни проблеми и нужда от реформи, които да направят България по-добро място за живеене и правене на бизнес.

Обърнете внимание в графиката, че, противно на много мнения, спадът на раждаемостта в България започва не след 10 ноември 1989 г., а от... 1975 г. Наистина, кривата става по-стръмна в периода1989-1997 г., но причините са първо, кризата, предизвикана от постоянното отлагане на най-важните структурни реформи и второ, много българи напуснаха страната и родиха децата си в чужбина. Ясната дългосрочна тенденция на спад на новородените вероятно се дължи на индустриализацията на икономиката и свързаната с това урбанизация. Всеки от моите баби и дядовци например е имал между 3 и 7 братя и сестри, но само по 2-3 деца.

Моралната гледна точка по въпроса обаче е много по-важна от икономическата. Дори ако приемем, че постоянното увеличаване на населението е нещо положително общо за икономиката, намесата на държавата (политици и чиновници) в семейното планиране, тоест в най-интимните отношения в семейството, е престъпление. Разбира се, трябва да е ясно и че цената на мерките се плаща от всички нас. Вижда ли ви се справедливо да плащате данъци, които отиват като привилегии за раждането и отглеждането на деца, които ще разчитат на социални помощи когато пораснат, или ще ви крадат, или ще напуснат България завинаги когато станат пълнолетни, защото например в Германия, Великобритания и САЩ могат да се реализират по-добре. Семейното планиране е въпрос на личен избор и правителството, политикът, чиновникът и съседът нямат работа там.

Държавата обаче има какво да направи, ако иска по-щастливи хора в България, които да запазят нацията. Тя трябва да се реформира като освободи икономиката от присъствието си и остави хората да осъществяват мечтите си (стига да не вредят на останалите). Така благосъстоянието ще се подобри, икономиката ще стане много по-гъвкава и следователно ще излиза по-бързо и безболезнено от всякакви кризи. А от графиката за новородените, освен общата тенденция надолу, недвусмислено се вижда негативното влияние на кризите - естествено, с около девет месеца закъснение.

3 коментара:

  1. Данните ясно показват: при най-голям икономически ръст, най-ниска безработица, най-силен ръст на доходите (2007) раждаемостта е като при Лукановата зима. Това е факт, който изцяло опровергава твърденията на текста.

    Ако теорията не обяснява фактите, науката изисква смяна теорията.

    ОтговорИзтриване
  2. Георги, пак коментираш друг текст :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване