Икономика на родителството: правят ли ни децата по-щастливи?

Представям ви избрани моменти от дълъг, но много интересен текст в New York Magazine, който ме отказа от идеята, която досега ми се въртеше в главата, за трето дете:

От гледна точка на видовете е напълно ясно защо хората имат деца. От гледна точка на индивида обаче е по-голяма мистерия, отколкото можете да си представите. Повечето хора приемат, че ако имат деца ще бъдат по-щастливи. Но много научни изследвания показват, че родителите не са по-щастливи от бездетните хора, а в много случаи са по-малко щастливи. Това откритие е изненадващо последователно и се потвърждава от много дисциплини.

Може би най-цитираната информация идва през 2004 г. от проучване на Даниел Канеман, спечелил Нобелова награда поведенчески икономист, който проучва 909 работещи жени от Тексас и открива, че грижата за деца се нарежда на 16-то място по удоволствие от 19 дейности (сред дейностите, които жените предпочитат са готвенето, гледането на телевизия, спортуването, говоренето по телефон, дрямката, пазаруването, домашната работа).

Този резултат излиза и в изследванията на взаимоотношенията, които показват, че децата неизменно намаляват удовлетворението от брака. Икономистът Андрю Освалд, който сравнява десетки хиляди британки с деца с такива без деца, поне е склонен да погледне информацията в по-положителна светлина: "Основното съобщение е не че децата ви правят по-малко щастливи; просто децата не ви правят по-щастливи". Това е така, ми казва той, освен ако имате повече от едно. "Тогава проучванията показват по-негативно влияние". По правило, повечето проучвания показват, че майките са по-малко щастливи от бащите, че самотните родители също са по-малко щастливи, че бебетата и прохождащите са най-тежки и че всяко следващо дете произвежда намаляваща възвращаемост. Но някои проучвания са по-мрачни от другите. Робин Саймън, социолог в Wake Forest University, казва, че родителите са по-депресирани от неродителите без значение от обстоятелствата - дали са самотни или женени, дали имат едно дете или четири.

Идеята, че родителите са по-малко щастливи от неродителите стана толкова популярна в академичните среди, че миналата година в голяма новина се превърна публикувано в Журнала за изследване на щастието шотландско изследване, заявяващо, че е вярно обратното. "Обратно на много от литературата", казва въведението, "нашите резултати показват ефект на децата върху удовлетворението от живота, който е позитивен, огромен и увеличаващ се с броя на децата". Уви, еуфорията живя кратко. Няколко месеца по-късно горкият автор откри грешка в своите данни и призна, че публикацията е грешна. "След като отстранихме проблема", казва той, "основните резултати от изследването вече не важат. Ефектът от децата върху задаволството от живота на женените индивиди е малък, често негативен и никога статистически значим".

Резултатите от почти всички изследвания нарушават най-дълбоката интуиция на родителя. Даниел Гилбърт, психолог от Харвард и водещ на "Този емоционален живот" по PBS, написа под три страници за компромисното родителско щастие в книгата си Stumbling on Happiness. Но когато и да отиде на публична лекция скептични въпроси за тези страници идват по-често от всичко друго. "Никога не съм срещал някой, който да не спори с мен за това", казва той.

Защо това откритие се повтаря отново и отново въпреки факта, че повечето родители вярват, че е грешно? Възможен отговор може да бъде, че родителите са заблудени под влиянието на някакво лъжливо съзнание, че това е добро за човечеството, но не за мъжете и жените конкретно. Но има и по-малко фаталистични обяснения. И най-доброто от тях е възможността родителите да не се наслаждават много на родителството, защото отглеждането на деца се е променило фундаментално. Преди урбанизацията на децата се гледаше от родителите като на икономически актив. Ако имате ферма, те работят с вас, за да покриват своите разходи. Ако имате семеен бизнес децата ви помагат да се грижите за него. Но всичко това драматично се промени с моралните и технологични революции на съвременността. Накратко, децата от наш персонал станаха наши шефове.

Днешните омъжени майки имат по-малко свободно време (5.4 по-малко часове на седмица); 71% казват, че жадуват за повече време за себе си (както и 57% от женените мъже). Но 85% от всички родители все още - все още! - мислят, че не изкарват достатъчно време с техните деца.

Това е поне частично заключението на психолозите Кейт Кембъл и Джиийн Туендж, които през 2003 г. направиха анализ на 97 изследвания на удовлетворението от децата и брака, стигайки назад до 70-те години. Те не само откриха, че цялостната брачна удовлетвореност пада ако имат деца; те откриха, че всяко следващо поколение е по-наранено от децата в сравнение с предишното, а сегашното поколение най-много от всички. Дори още по-изненадващо, те откриха, че неудовлетворението на родителите расте колкото повече пари имат те, въпреки че имат финансовата сила да купят още грижи за деца. "Моята хипотеза защо това е така и в двата случая е една", казва Туендж. "Те стават родители по-късно в живота. Има загуба на свобода, загуба на автономия. Съвсем различно е при напускането на къщата на родителите веднага да се появи дете. Сега знаеш от какво се отказваш". Или както приятел психолог казва на Гилбърт когато той най-накрая стига до решението да има дете: "Те са огромен източник на радост, но превръщат всеки друг източник на радост в лайна."

На снимката е дъщеря ми, която без съмнение е шефът на семейството.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.