11 юли 2010 г.

Икономика на родителството: правят ли ни децата по-щастливи?

Представям ви избрани моменти от дълъг, но много интересен текст в New York Magazine, който ме отказа от идеята, която досега ми се въртеше в главата, за трето дете:
От гледна точка на видовете е напълно ясно защо хората имат деца. От гледна точка на индивида обаче е по-голяма мистерия, отколкото можете да си представите. Повечето хора приемат, че ако имат деца ще бъдат по-щастливи. Но много научни изследвания показват, че родителите не са по-щастливи от бездетните хора, а в много случаи са по-малко щастливи. Това откритие е изненадващо последователно и се потвърждава от много дисциплини.
Може би най-цитираната информация идва през 2004 г. от проучване на Даниел Канеман, спечелил Нобелова награда поведенчески икономист, който проучва 909 работещи жени от Тексас и открива, че грижата за деца се нарежда на 16-то място по удоволствие от 19 дейности (сред дейностите, които жените предпочитат са готвенето, гледането на телевизия, спортуването, говоренето по телефон, дрямката, пазаруването, домашната работа).

Този резултат излиза и в изследванията на взаимоотношенията, които показват, че децата неизменно намаляват удовлетворението от брака. Икономистът Андрю Освалд, който сравнява десетки хиляди британки с деца с такива без деца, поне е склонен да погледне информацията в по-положителна светлина: "Основното съобщение е не че децата ви правят по-малко щастливи; просто децата не ви правят по-щастливи". Това е така, ми казва той, освен ако имате повече от едно. "Тогава проучванията показват по-негативно влияние". По правило, повечето проучвания показват, че майките са по-малко щастливи от бащите, че самотните родители също са по-малко щастливи, че бебетата и прохождащите са най-тежки и че всяко следващо дете произвежда намаляваща възвращаемост. Но някои проучвания са по-мрачни от другите. Робин Саймън, социолог в Wake Forest University, казва, че родителите са по-депресирани от неродителите без значение от обстоятелствата - дали са самотни или женени, дали имат едно дете или четири.

Идеята, че родителите са по-малко щастливи от неродителите стана толкова популярна в академичните среди, че миналата година в голяма новина се превърна публикувано в Журнала за изследване на щастието шотландско изследване, заявяващо, че е вярно обратното. "Обратно на много от литературата", казва въведението, "нашите резултати показват ефект на децата върху удовлетворението от живота, който е позитивен, огромен и увеличаващ се с броя на децата". Уви, еуфорията живя кратко. Няколко месеца по-късно горкият автор откри грешка в своите данни и призна, че публикацията е грешна. "След като отстранихме проблема", казва той, "основните резултати от изследването вече не важат. Ефектът от децата върху задаволството от живота на женените индивиди е малък, често негативен и никога статистически значим".

Резултатите от почти всички изследвания нарушават най-дълбоката интуиция на родителя. Даниел Гилбърт, психолог от Харвард и водещ на "Този емоционален живот" по PBS, написа под три страници за компромисното родителско щастие в книгата си Stumbling on Happiness. Но когато и да отиде на публична лекция скептични въпроси за тези страници идват по-често от всичко друго. "Никога не съм срещал някой, който да не спори с мен за това", казва той.

Защо това откритие се повтаря отново и отново въпреки факта, че повечето родители вярват, че е грешно? Възможен отговор може да бъде, че родителите са заблудени под влиянието на някакво лъжливо съзнание, че това е добро за човечеството, но не за мъжете и жените конкретно. Но има и по-малко фаталистични обяснения. И най-доброто от тях е възможността родителите да не се наслаждават много на родителството, защото отглеждането на деца се е променило фундаментално. Преди урбанизацията на децата се гледаше от родителите като на икономически актив. Ако имате ферма, те работят с вас, за да покриват своите разходи. Ако имате семеен бизнес децата ви помагат да се грижите за него. Но всичко това драматично се промени с моралните и технологични революции на съвременността. Накратко, децата от наш персонал станаха наши шефове.

Днешните омъжени майки имат по-малко свободно време (5.4 по-малко часове на седмица); 71% казват, че жадуват за повече време за себе си (както и 57% от женените мъже). Но 85% от всички родители все още - все още! - мислят, че не изкарват достатъчно време с техните деца.

Това е поне частично заключението на психолозите Кейт Кембъл и Джиийн Туендж, които през 2003 г. направиха анализ на 97 изследвания на удовлетворението от децата и брака, стигайки назад до 70-те години. Те не само откриха, че цялостната брачна удовлетвореност пада ако имат деца; те откриха, че всяко следващо поколение е по-наранено от децата в сравнение с предишното, а сегашното поколение най-много от всички. Дори още по-изненадващо, те откриха, че неудовлетворението на родителите расте колкото повече пари имат те, въпреки че имат финансовата сила да купят още грижи за деца. "Моята хипотеза защо това е така и в двата случая е една", казва Туендж. "Те стават родители по-късно в живота. Има загуба на свобода, загуба на автономия. Съвсем различно е при напускането на къщата на родителите веднага да се появи дете. Сега знаеш от какво се отказваш". Или както приятел психолог казва на Гилбърт когато той най-накрая стига до решението да има дете: "Те са огромен източник на радост, но превръщат всеки друг източник на радост в лайна."
На снимката е дъщеря ми, която без съмнение е шефът на семейството.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

17 коментара:

  1. Отговорът на мистерията се крие в последния параграф. Хората стават родители на все по-голяма възраст и наистина усещат родителството като загуба на свободата, която са имали дълги години.

    Аз съм станал родител на 23 години и не смятам, че с нещо съм бил ощетен. Днес, когато децата ми стават пълнолетни и навлизат в своя самостоятелен живот, се превръщаме в истински приятели с тях.

    Щастлив съм, че съм родител и не съжалявам нито за миг от живота си. Ако ги нямаше децата, щяхме всички да станем побъркани работохолици. Децата са тези, които ни връщат към живота и истинските ценности.

    ОтговорИзтриване
  2. Съгласна съм с Майк Рам изцяло. Аз станах родител на 19 и на 40 години :) С голямата ми дъщеря сме в отношения на добри приятелки, а малкото е източник на чиста радост - точно защото съм избрала "от какво се отказвам" напълно съзнателно на зряла възраст.
    Изводите от изследванията са релевантни в САЩ и Англия, т.е. западната цивилизация, опряна основно на протестантската етика (простете за азбучните позовавания). За източния свят, особено за Балканите, народопсихологията е съвсем друга...

    ОтговорИзтриване
  3. Интересно е да гледам как разни велики учени стигат до заключения, които подсъзнателно съм усещал още от както навърших 20.

    ОтговорИзтриване
  4. Линк към статия на Брайън Каплан в Уол Стрийт Джърнъл, в която разбива всички цитирани проучвания, че родителите са по-нещастни от хората без деца. Това може и да е вярно в накакъв период, докато децата се нуждаят от родителско внимание през цялото време, но в дългосрочен план родителите имат по-щастлив живот, защото смисълът на живота всъщност е да отгледаш деца. http://online.wsj.com/article/SB10001424052748704289504575313201221533826.html

    ОтговорИзтриване
  5. Тези "американци" бързо ще изчезнат като вид поради естествения подбор и липсата на деца.

    ОтговорИзтриване
  6. Американците имат по 3 и 4 деца,и то почти повечето семейства. Така,че няма да изчезнат скоро!

    ОтговорИзтриване
  7. Всъщност... критериите ни за задоволство от живота са различни от тези на предишните поколения, от там идва и редукцията на щастие при всяко следващо дете :)

    Ако за баба ми е било достатъчно да не падат бомби от небето, детето да не загуби купоните за хляб за месеца и стената на къщата да не се срути посред зима, за да е щастлива... при мен (обзалагам се и при вас) това отдавна не е достатъчно. За наше щастие :)

    Друго: всеки нормален родител е нещастен, когато детето му е тежко болно, има сериозни житейски проблеми и т.н. В такива моменти няма как да изпиташ пълно задоволство от нещо друго, хубаво, което ти се случва лично на теб.
    Обратното не е вярно: щастието на детето ти не те прави автоматично и теб щастлив. Влюбената ти в кварталното кретенче дъщеря може да пърха от щастие, но на теб да ти става крив деня, щом ги мернеш заедно. Примерно :)

    Ако погледнеш нещата от този ъгъл... ясно е защо са такива резултатите от това проучване. Можеш да изпиташ огромно задоволство и пълно щастие от живота с много деца, ако имаш късмета да са здрави и амбицията ти е да им осигуриш покрив над главата, добра храна и достъп до образование.
    Интересното е, че на същите тези деца това вече не им е достатъчно.

    ОтговорИзтриване
  8. Аз се очудвам че такава тема вяобще се дискутира. Нещо или куца в тези проучвания, или ние сме изперкали вече колкото американците за да дискутираме подобни неща. Все едно да седнем и да обсъждаме темите : "Струва ли си да уважаваш родителите си" или "Има ли за какво да съм благодарен на майка си".

    ОтговорИзтриване
  9. @GHOST
    Това е погрешна аналогия. До времето, в което индивидът започне да мисли самостоятелно и да взема решения, идеята за неговите родители е достатъчно дълбоко вкопана в съзнанието му за да не подлежи на подобна дискусия (с изключение на отделни екстремни частни случаи). Докато в голяма степен планирането на едно неродено дете е нещо което всеки трезвомислещ индивид прави ежедневно. Аптеките и АГ клиниките са пълни с примери за това.

    ОтговорИзтриване
  10. Прочетох статията преди няколко дни. Честно казано, предпочитам тази.

    ОтговорИзтриване
  11. Смятам, че това е един от проблемите на съвременна Европа днес - постигането на лично щастие, удовлетворение и реализация на всяка цена. Ето защо в днешно време днес демографската картина на Европа се превръща в клиничен казус. Създаването на семейство не винаги е свързано с лично удовлетворение, това е преди всичко ценност!

    Не съм против реализацията и удоволствията, но когато те започнат да изместват желанието ни да имаме деца, струва ми, че нещо не е съвсем наред...

    ОтговорИзтриване
  12. nik666 Съжалявам че мислиш така. Може би ако премахнеш трицифрения символ от ника си и запалиш една свещичка за своите близки това ще промени мисленето ти .

    ОтговорИзтриване
  13. nik666 Мисля че грешката е при теб. Планирането на деца , и това да смяташ че отглеждането им е проблем който те кара да се чувстваш нещастен е съвсем различно ...Има неща на този свят за които никого не бива да се замисляш ... това са децата ти, родителите ти и дълга към Родината. Тези неща обаче може да ги почувстваш и осъзнаеш само кога хванеш за първи път дедето си в ръце, поплачеш на гроба на родител който току-що си загубил ...

    ОтговорИзтриване
  14. В духа на разговора, можеш да се обръщаш към мен с Николай, и да обясниш защо не съм прав. Но ако нямаш какво да кажеш по темата, ще е хубаво да не се хващаш за името с което се подписвам, както се заяждат на дребно любимите ти деца в 4-ти клас. Нито пък да ми вменяваш някакъв съмнителен житейски опит, който няма нищо общо с темата. Субективните преживявания са субективни.

    ОтговорИзтриване
  15. Може би малко пазар трябва да се вкара .. да се пусне един пазар на опции .. ако станеш родител, поне пари да спечелиш :-)

    Може да се стимулира и раждаемостта също!

    ОтговорИзтриване
  16. Съгласна съм със статията, често съм обяснявала, че такава е и моята позиция, но се приема много лошо, като нещо еретично.

    ОтговорИзтриване
  17. Joro каза...

    Изпуска се една важна подробност - има много повече хора с деца, отколкото без. Ако мнозинството от хората бяха без деца, статистиката щеше да е точно обратната - тогава най-щастливи щяха да са родителите.
    Нещо друго ми прави впечатление - обществата, в които са правени проучванията. САЩ, Британия... Явно е въпрос на ценностна система. Но и бих поддържал тезата, че на тези отгоре им трябва да се раждат деца за да има кой да работи, иначе системата рухва. В този случай избора да имаш дете е по-скоро резултат на добър маркетинг, на безброй реклами с усмихнати лица на хора и техните деца, които използват даден продукт. Или пък хилядите романтични комедии, които неусетно стандартизират концепцията за щастие. Доказано е, че билбордовете и рекламите с красиви лица и тела, които са навсякъде (стандартизация на красотата нато концепция), намаляват способността на хората да се привързват към един партньор, и подсъзнателно и/или напълно съзнателно постоянно мислят, че там някъде има по-добър партньор от този, с когото са в момента. Но това са добри новини за разводните адвокати. :)
    За мен е ясно, че причините за тези резултати за по-скоро икономически. Има и нещо друго. Ценностната система на по-щастливите бездетни хора умира с тях.
    Тези проучвания са абсолютно имагинерни, защото щастието е субективно и няма дефиниция. Освен това би било само спекулация от страна на тъй не-щастливите родители, че биха били по-щастливи без децата си и усилията, които полагат за тях.

    ОтговорИзтриване