2 ноември 2013 г.

Колко дълбока е реката за кабинета Орешарски и за България?

Източник на снимката: Министерски съвет

"Не пресичайте река ако е дълбока средно четири фута [1.22 м.]", съветва философът Насим Талеб в своята популярна книга "Черният лебед" (да не се бърка с психологическия трилър със същото име, където Натали Портман играе балерина). Според Талеб, за да прекосим реката трябва да знаем колко фута е най-дълбокото място. Защото какво значение има за нас средната стойност при положение, че на места дълбочината стига два метра и може да се удавим. "Най-лошият случай има много повече, или по-важни, последствия, отколкото средната прогноза, особено, ако лошият сценарий е крайно неприемлив.", обобщава той.

В бюджета за 2014 г. правителството прогнозира 1.8% икономически ръст. Очевидно според него това е най-вероятният сценарий. Някои анализатори смятат, че този ръст е надценен, но не това е най-важното. Да, този ръст е постижим, но... много малко вероятен.

Сериозните икономисти знаят и признават, че икономическият ръст не може да се прогнозира. Точни прогнози се правят само като ориентир, винаги са свързани с много условности и обикновено не се сбъдват. Спомнете си постоянните актуализации, които дори могъщи институции като МВФ, Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия и Световната банка правят на своите прогнози. Икономиката се прогнозира трудно, много по-трудно например от времето. Един синоптик може да погледне навън и да каже какво е времето в момента, а знае и какво е било вчера, съответно може да базира прогнозата си за утре на сигурни данни. Докато икономистите не могат да кажат дори какво става в момента, а понякога са нужни години, за да разберат какво се е случило в миналото. Например авторитетният Комитет за датиране на бизнес циклите към Националното бюро за икономически изследвания, включващ известни икономисти от най-реномираните университети в САЩ, се произнесе кога е започнало икономическото възстановяване от рецесията в САЩ една година и три месеца след като то беше започнало.

Точно заради тази несигурност много иституции, като ЕЦБ, а през последните години и БНБ, започнаха да представят прогнозите си под формата на ветрило - с различни вероятности растежът да бъде в определени рамки. Например в последните си публикувани прогнози от юли 2013 г. БНБ прогнозира, че икономическият ръст през второто тримесечие на 2014 г. ще бъде приблизително от 2.2% до 3.2% с вероятност 20% (вижте графиката). Съответно 40% е вероятността ръстът да бъде между 1.6 и 3.8% и 60% е вероятността да бъде между 1 и 4.7%.

Забележете, че накрая остават 20% вероятнаст ръстът да бъде извън диапазона от 0% до 5.7%. Следователно около 10% е верятността икономиката да спадне. И ключовият въпрос е какво става тогава с бюджета. Отговорът е неприятен и се съдържа, макар и без детайли, в доклада на финансовия министър Петър Чобанов към бюджета:
"В средносрочен план най-същественият риск за бюджета продължава да бъде евентуално значително отклонение от очакванията за растеж на икономиката. Това автоматично ще рефлектира върху бюджетните приходи, както и в посока нарастване на социалните разходи и разходите при безработица. Чувствителността на бюджетните приходи към икономическия цикъл е относително висока, което означава, че загубите за бюджета от едно съществено забавяне или свиване на икономиката биха били значителни. От друга страна, чувствителността на бюджетните разходи спрямо цикличната позиция на икономиката е ниска, така че при подобрен сценарий те до голяма степен ще запазят нивото си." 
Какво означава това. Ами нещо като десетина процента вероятност бюджетът така да се срине, че да заплаши цялата финансова система. А тази вероятност може би всъщност е значително по-голяма от 10%. Защото далеч от сигурно е доброто бъдеще на европейската и световната икономики, от което до голяма степен зависи и състоянието на българската икономика. А не трябва да си прочут анализатор, за да знаеш, че социалното напрежение в България, политическата нестабилност, предстоящите през май 2014 г. избори, икономическата стагнация, недоверието към институциите и десетките секторни кризи са огромен риск за икономиката и финансовата система.

Да, добре е, че в бюджета са заложени буфери. Първият е правилото 5% от планираните разходи да се харчат само при условие, че изпълнението на бюджета върви добри. Вторият буфер са заложените 500 млн. лв. за регионални инвестиции, отново зависещи от изпълнението на бюджета (отделен риск е ограмната вероятност парите да се разпределят корупционно при силен политически натиск). Но достатъчни ли ще са тези буфери, ако икономиката изпадне в рецесия като се свие например с 1-2% през 2014 г.? Докладът на финансовият министър не дава отговор на този въпрос. А той е особено важен през 2014 г. в контекста на настъпващи падежи на държавни дългове за 3 млрд. лв. и дефицит от 1.4 млрд. лв., които правителството планира да финансира с нови заеми за 4.4 млрд. лв. Как ли ще реагират финансовите пазари при евентуален лош икономически сценарий и нужда от допълнителни правителствени заеми.

Финансовият министър Петър Чобанов каза публично, че бюджетът е напрегнат, с други думи, заложени са оптимистични приходи. Е, питам, какво ще стане при една рецесия - с приходите, с разходите, с дефицита, с дълга, с финансовата система?

Познавам Петър Чобанов от около осем години и нямам никакви съмнения, че той е много добър макроикономист и бюджетен експерт. Но нека припомня, че Димитър Костов, финансов министър в правителството на Жан Виденов, също беше и продължава да бъде (от доста години той е подуправител на БНБ) много добър финансов експерт, което обаче, деликатно казано, не помогна на България да избегне икономическата и финансова катастрофа от 1996-1997 г. Припомням също, че Петър Чобанов е едва на 28-о място в класацията на Forbes на най-влиятелните българи, съответно решенията му са функция от желанията на твърде много по-влиятелни от него хора, доста от които или не са достатъчно добри експерти, за да оценят рисковете, или просто не им пука, че има риск да предизвикат поредната национална кастрофа. Ако се върнем на Талеб, макар реката да изглежда относително безопасна, на места тя е твърде дълбока, а има и риск да придойде и да ни удави всички.

Може ли икономиката да реализира 1.8% ръст и правителството да изпълни бюджета? Да, може. Но посочения, също непренебрежимо вероятен, лош сценарий ми изглежда "крайно неприемлив" (по Талеб).

Какво тогава трябва да се направи? Необходими са сериозни и добре обмислени структурни реформи, които да намалят рисковете от икономическа и финансова катастрофа и да подобрят бизнес средата. Това обаче може да направи само правителство, което се ползва с доверието на българското общество. Правителството на Пламен Орешарски и сегашният парламент нямат доверието на преобладаващата част българските граждани. Не емоцията и не политическите пристрастия, а здравият разум казва, че за да се възстанови доверието България има спешна нужда от нови парламентарни избори и ново правителство. И опитът за запазване на статуквото на всяка цена е престъпление спрямо българския народ.

Няма коментари:

Публикуване на коментар