Протест на надеждата

Аз протестирам.

В 18.30.

Заедно с цялото ми семейство.

С моите приятели и колеги.

"За живот", както казва дъщеря ми Ева, която е на пет.

И съм горд, че съм част от този протест, от първия му ден, когато се наложи да празнувам рождения си ден на жълтите павета.

14 юни е най-добрият подарък за мен, както и за рождения ден на сина ми Еди, който навърши четири на следващия ден, също на жълтите павета.

Защото това е протест на надеждата.

Този протест е най-добрата новина за България от началото на прехода до днес.

Снимка: Георги Кожухаров, в. Дневник

Тази положителна енергия трябва да се използва.

Правителството си е отишло, както и парламентът... и само политиците, които очевидно са загубили представа за реалността, още не могат да го разберат.

Сега е важно да проведем разумен и стегнат дебат - може би с помощта на Президента, като институцията с най-високо обществено доверие в тази критична ситуация - как да променим избирателната система и как да изградим работеща съдебна система, включително дали е нужно Велико народно събрание и промяна на конституцията за избори на съдии, прокурори и шерифи.

И с граждански натиск да притиснем политиците да го изпълнят.

Тези промени трябва да изметат по мирен и демократичен път деградиралия политически елит в България и да извадят на повърхността честни личности с достойнство, визия, енергия, образование и високи етични стандарти.

Нямам илюзиите, че това ще стане лесно.

Но си струва да опитаме.