Удар срещу свободните журналисти

Една от обсъжданите идеи за увеличаване на бюджетните приходи е вдигането на данъците на хората със свободни професии. Предлага се това да стане като се премахнат признатите за дънъчни цели разходи. Най-лесния начин да проверим дали това предложение е добро е като видим в кой от случаите се запазва неутралността на данъчното облагане. Тоест кога облагането е еднакво независимо дали например един журналист работи на свободна практика или на трудов договор.

Ето един пример:
Цена на една статия за едно списание - 100
Разходът за статия без възнаграждението на автора (за телефон, транспорт, ток и т.н.) - 40
За да не усложнявам примера не отчитам влиянието на осигуровките и приемам, че реалните разходи са равни на признатите разходи за данъчни цели (може да се спори дълго дали са по-близо до 30%, 40%, или 50%)
Вариант 1. Авторът работи на трудов договор в списанието.
Разходите се поемат от медиата
Възнаграждение на автора - 60
- данък - 6
- чист доход - 54
Вариант 2. Авторът работи на свободна практика.
Разходите се поемат от автора.
А. Сегашен режим
Възнаграждение на автора - 100
- признат разход - 40
- облагаем доход - 60
- данък - 6
- чист доход - 54
При този режим данъкът е неутрален, тоест не зависи от начина, по който журналистът и списанието си уреждат отношенията.
B. Предлаган режим
Възнаграждение на автора - 100
- признат разход - 0
- облагаем доход - 100
- данък - 10
- извършени разходи - 40
- чист доход - 50
При този режим журналистът на свободна практика е ощетен, защото чистият му доход пада със 7.4%.

Следователно предложението за промяна би нарушило един от основните принципи на данъчното облагане - неутралността.