Как да подкупваме децата си?

Родител иска да откъсне от екрана детето си, което е пристрастено към телевизията. Предлага му 200 долара ако издържи цял месец без телевизия. Детето приема офертата, след месец печели наградата и с нея веднага си купува... голям телевизор. Списание Time разказва тази история в тема на броя, посветена на паричното стимулиране на децата да се справят по-добре в училище. Историята е показателна за това, че децата не винаги реагират така, както очакваме.

За да разбере как работят паричните стимулите икономистът от Харвард Roland Fryer прави експеримент сред 18 хил. деца, повечето от бедни семейства от малцинствата, от много училища в няколко големи града в САЩ. Оказва се, че парите имат значение, но само ако стимулите са насочени правилно.

Децата са разделени в четири групи. В първата група на всеки се обещават до 50 долара на тест в зависимост от резултата на стандартизираните тестове в края на годината. Оказва се, че този стимул не работи.

Във втората група всеки може да спечели до 50 долара на оценка, в зависимост от това колко висока е тя. Посещаемостта на часовете и оценките на учениците се повишават, но няма никакво подобрение на резултатите от крайните годишни тестове.

На учениците от третата група се плаща за пакет от прости неща като добро поведение, липса на закъснения, присъствие в час, писане на домашни и носене на униформи. Който се справи добре по всички категории получава 100 долара. Награда се дава на заслужилите на всеки две седмици. Тази група се справя малко по-добре с тестовете.

В последната група за всяка прочетена книга (което се проверява с бърз тест) се плащат по 2 долара. Този стимул проработва най-добре. Децата подобряват своите резултати не само в годината на експеримента, но и следващите години, когато стимулите са спрени.

Излиза, че стимулирането на четене на книги дава по-добри резултати, при това с по-малки разходи, отколкото стимулирането на самите резултатите.

Един от основните изводи е, че паричните стимули работят добре, когато са насочени към неща, които децата могат да контролират директно (като четене и посещение на часовете) и не работят когато са насочени към крайния резултат (оценките и резултатите от финалните тестове). Другият важен извод е, че по-добре действат стимулите, които се получават по-бързо. Това се потвърждава и от друго изследване, което показва, че и тоягата и морковът работят най-добре, когато идват бързо.

Следователно, ако искате да стимулирате с пари детето си да стане например професор по математика по-добрата стратегия като резултат и като разход е да обещаете по 1 ст. на решена задача, отколкото 1000 лв. за отлична годишна оценка по математика.
(Снимка: runrunrun, sxc.hu)