6 юни 2010 г.

Нова порция вреден популизъм от Георги Първанов

Българското образование е в тежка криза. И всички изследвания показват, че тя се задълбочава, въпреки че парите за образование всяка година от 1996 г насам се увеличават. Причината е отдавна известна. Образованието в България е полусоциалистическо, тоест силно централизирано. Това е една от няколкото сфери, в които малко неща са се променили след 1989 г. Както казва макроикономистът Георги Ганев, държавата така е прегърнала образованието, че почти го е задушила. Изходът от кризата очевидно е конкуренция и децентрализация.

На този фон президентът Георги Първанов e организирал дискусия за образованието. Може би в отчаян опит да си възстанови част от загубения рейтинг. Встъпителната му реч е най-скучното празнословие, което можете да си представите. Но два цитата за смисъла на дискусията и за финансирането на образованието показват, че Първанов както винаги е на грешната позиция:

"Смисълът е в едно насрещно движение на идеи, които естествено ще идват от съответните власти, но и на идеи, които ще дойдат от хората, които ще реализират тази политика."

"Що се отнася до финансирането на системата на средното образование, през изминалото десетилетие в абсолютно изражение ресурсът нарасна значително, като процент от БВП достигна 4,2%. Надявам се кризата да не влияе върху този процент, който е особено важен. Добре е, че през тази година средствата за училището като цяло бяха защитени, макара че сега витае, появява се един сериозен риск във връзка със задълбочаването на кризата и дефицита на финансовия ресурс. "

В цялата реч няма дума нито за конкуренция, нито за децентрализация. Първанов говори за много държава и много пари от държавата, въпреки че този модел вече се провали.

Преди близо три години Георги Ганев ми разказа за много интересни разлики, които открил между сегашното образование и това описано от Иван Вазов в романа "Под игото", които не са в полза на сегашната образователна система. Помолих го да напише текст за BM-Business Magazine, на което бях главен редактор и се получи най-добрия текст за образованието, който някога съм чел. Тотално различен от кухата реч на Първанов, в която доколкото има някаква идея, тя върви в грешната посока.

7 коментара:

  1. Текстът на Георги Ганев е много интересен, но все пак не е "най-добрия текст", който е писан за българското образование; струва Ви се че е най-добрия, щото не сте чели текстове от моята книга "Идеи за една нова философия и стратегия на образованието в България" :-) Ето съдържанието на книгата, при желание мога да Ви изпратя интересуващите Ви текстове. Работя в тази област на образованието от много години; мисля, че е дошло времето у нас да зауважаваме мненията на специалистите в дадени области, а не да си мислим, че всеки разбира от всичко. Това между другото...

    ОтговорИзтриване
  2. Не твърдя, че е най-добрия писан, защото не съм чел всички текстове :-) включително тези от вашата книга, които ще ви бъда благодарен ако ги изпратите на jmateev@yahoo.com
    Ако намеквате, че не е работа на икономистите да говорят за образование ще съм на обратната позиция. Най-точното определение, което съм чел за икономиката е, че това е наука за стимулите. Тоест работа на икономиката е да построи добре работещи системи - навсякъде, в образованието, здравеопазването, пенсионна система и т.н. И системата трябва да е конструирано така, че да подава правилните стимули към участниците, за да се постигне максимално добър краен резултат. А вече като част от тази система хората отвътре (мениджъри на училища, преподаватели, учители) могат да си взимат професионалните решения. Митът че лекарите, преподавателите, учителите и т.н. трябва да участват в конструирането на съответните системи блокира реформите. Не случайно в България точно това са най-скованите и провалени системи. Без икономистите такива дискусии като първановата ще продължат до безкрайност без нищо да помръдне. Но мисля, че още доста ще се влошават нещата, и като време, и като качество, преди да се стигне до рецептата на икономистите. Аз лично ако имам достатъчно пари не бих пуснал децата ми да учат в публично българско училище и български ВУЗ.

    ОтговорИзтриване
  3. Изпратих Ви текста на книгата си, а по-късно ще отвърна на коментара Ви, понеже сега бързам за работа :-(

    ОтговорИзтриване
  4. Има логика и разум в твърдението Ви, ала какво ще кажете за това: кой е най-компетентен в такава специфична работа, като, да кажем, правенето на обуща? Обущарите или... икономистите? Или кой е най-сведущ в областта на изкуството, художниците ли, или... икономистите? Кой най-добре разбира такава една специфична духовна дейност, каквато е образованието, тия, които я практикуват, или тия, които са отвън и имат странични впечатления?! И така нататък, примери могат да се дават до безкрайност. Аз просто исках да намекна, че има и друга гледна точка освен Вашата.

    И второ, тия, които Гоце е свикал за участие в дискусията му, едва ли много са вникнали в същината на проблемите. "Доц." Кирчо Атанасов е един типичен пример в това отношение: цял живот директор и партиен функционер от БКП-БСП, почти никога не се е занимавал с образование, а само с "управление". Такива като мен, които не просто се занимават с образование, но и от години осмислят пътищата за преодоляване на кризата в него, няма да бъдат поканени никога в гоцевите дискусии...

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря за книгата.

    Аз съм демократ и според мен най-хубавото в демокрацията е, че всеки има право на мнение, дори да е грешно :-)

    Всъщност аз съм съгласен с вашите твърдения. И няма противоречие. Точно според тях ролята на икономистите е да създават публичните (не частните - обущари, артисти и т.н.)системи за стимули така че учители, лекари, държавни служители и т.н., прилагайки специфичните си умения, да постигнат максимално добър резултат.

    Икономистите така ще констуират системата на образование, че учителите/преподавателите да имат стимул да си вършат добре работата. Останалото, което си е специфично за образованието, ще го свършат самите учители/преподаватели. Но те не са специалисти по стимули. Те не могат да правят добре работещи системи. Обикновено те търсят в стари системи подобряване на мениджмънта, кадрите и т.н., но не се сещат, че проблемът е в системата.

    ОтговорИзтриване
  6. От Първанов каквото и да излезе, все е вредно...

    ОтговорИзтриване
  7. Прав сте напълно! Приемам разсъждението Ви след това пояснение изцяло. Няма нищо по-хубаво от това, че мислим различно, щото така има смисъл изобщо да разговаряме :-) А разговаряме за да си сътрудничим в търсенето на истината. Има ли нещо по-вълнуващо от това?!

    ОтговорИзтриване