В интервю за "Капитал" преди няколко години зададох на тогавашния социален министър Емилия Масларова следния въпрос:Няма ли да бъде по-ефективна социалната политика, ако се провежда изцяло от социалното министерство и се фокусира само върху нуждаещите се? Например част от децата може би имат нужда от топло мляко и закуска, но други нямат.Ето нейният отговор:
Едни искат кифли, други - пици, трети - филии с лютеница, а на четвърти им стига филийка с масълце. Затова тази година ще им дадем плодове на децата.Сегашният социален министър Тотю Младенов не е толкова забавен, но от гледна точка на адекватност е достоен наследник на Емилия Масларова:
Тотю Младенов се оплаква, че има голям сив сектор, но иска вдигане на осигуровките, които са основната причина за сивия сектор. Признава, че пенсионният модел има проблем, но вместо да промени системата така, че да работи при всякакви условия, говори за постоянно ръчно напасване към променящите се условия. Този подход е напълно в синхрон с пожарникарската философия, която лежи в основата на сегашното правителство. Но води до провал.Поне 200 000 души, които сега заработват в сивата икономика, в края на годината ще излязат на светло. Това обеща социалният министър Тотю Младенов.
"Но за тези в сивия сектор аз ви гарантирам че до няколко месеца ще ги върнем в осигурителната система", обяви Младенов. Той обаче също е съгласен, че след кризата - от 2012 г. трябва да се мисли за плавно увеличение на вноските.
Социалният министър призна, че е време да се свикне с мисълта, че всяко повишаване на продължителността на живот трябва да води след себе си и промени в пенсионната система.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.
Илюстрация: Vladimir Stoykov, Wikipedia
Темата е интересна, но трябва да се развие малко.
ОтговорИзтриванеТакова нещо като фиксирана система, която да работи при всякакви условия не съществува в историята.Има основи и принципи и част която да бъде променяна при нужда както искайте я наричайте реактуализация реформация адаптация истината е, че в България трябва да се правят реформи адаптирани към нуждите на населението, социално икономическата система, човешките ресурси тоест работещите и демографията. Това си е доста комплексен процес, но не става въпрос за конкурентноспособност или нагаждане на пазара, а за управление, прогрес и благо на народа процеса не е само икономически. Днес в цяла Европа го има този проблем с пенсионната политика.
Парадоксът е, че ние заради латентността си и бавното си развитие не сме от най-засегнатите от кризата.Нито имаме огромни капитали нито сме привлекателни за спекулации нито пък инвестициите в Бг са значителни, което е огромен шанс да се поучим от грешките на другите. Но дали можем?
ето каква система имам предвид: http://ime.bg/bg/articles/lini-smetki-a-ne-obeshtaniya-viziya-na-nezavisimiya-pensionen-syvet-za-pensionnata-reforma-1/
ОтговорИзтриванеи най-сложните неща обикновено имат много прости решения. сложното е някой да ги реализира.
Това е т.нар. втори стълб на пенсионното осигуряване.
ОтговорИзтриванеПроблемът на предложението (и пенсионната ни ситуация днес) е, че не коментира какво да се прави с 1-вия стълб. Докато той отпадне ще ни трябват едни 100-200 милиарда.
Ето за този проблем ни трябва просто решение :-)