Фискалната криза отново отвори дебата за пенсионната система и отново нещата вървят към напасване към новите условия, вместо към промяна на модела. Преди време "черногледият мислител" Румен Аврамов ми каза, че когато в нашата история сме били изправяни пред избор между две алтернативи - едната социалистическа, а другата либерална, - винаги сме избирали социалистическата. Либералните решения са идвали само насилствено - под външен натиск когато стигнем до тежка криза.
За мен няма съмнение, че ще си останем най-бедни в ЕС докато започнем да избираме либералните решения (или докато в ЕС влязат Албания и Македония). А пенсиите ще бъдат социални помощи докато приемем частния пенсионен модел.
Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.
Илюстрация: Sigurd Decroos, sxc.hu
Отговорът е:
ОтговорИзтриване- след 40г., ако
- през това време вземаме само правилните (хайде да речем либерални) решения И
- открием източник на манна небесна :-)
Много е трудно да се изтеглим за косата.
То става с много малки и последователни стъпки в продължение на десетилетия.
Ние вече сме капана на демографската катастрофа, водеща до пенсионна такава.
Милиард и половина в Сребърния фонд са по 60 лева месечно на пенсионер за 1г. Не съм правил сметки, но може да се окаже, че ни трябват 50-100 милиарда лева във фонда, за да можем да направим реформата.
А тези пари пак ще си отидат и без реформа ..
1. държавната собственост вероятно има 50 млрд лева
ОтговорИзтриване2. всяка година във фонда влизат и приходи от концесии
3. когато влезем е еврозоната се освобождава валутния резерв, който също може да се вкара във фонда
И така сметките може и да се получат