Пропуснати ползи от свръхдефицита в държавния бюджет

Премиерът Бойко Борисов нееднократно е казвал, че голямата грешка на финансовия министър Симеон Дянков била определянето на влизането на България в еврозоната като основен приоритет. А всъщност голямата грешка и на двамата е, че допуснаха свръхдефицит в държавния бюджет две поредни години и така отложиха влизането в еврозоната за далечното бъдеще. Защото изследване на макроикономиста Георги Ганев, за което пише LiveNews, показва, че ползите за страната от приемането на еврото са огромни:

Нетната полза от присъединяването на България към еврозоната за 20-годишен период ще бъде между 15.6% и 22.9% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това е изводът в изследване на програмния директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев, наречено "Анализ на ползите и разходите от приемането на еврото в България". Ако тези числа се отнесат към планирания БВП за 2011 г. нетните ползи (ползите минус разходите), ще бъдат между 12 млрд. лв. и 18 млрд. лв.

Според анализа разходите ще бъдат между 2.4% и 2.6% от БВП, основно поради временна загуба на растеж, за да се изпълни инфлационния критерий за приемане в еврозоната. Разходите по обмяната ще бъдат около 0.2-0.3% от БВП.

Част от цената за промяната ще платят банките. За 20 години те ще загубят бизнес за 0.2% от БВП, което по БВП за 2011 г. е около 154 млн. лв. Това са приходите, които банките биха получили от обмяната лев/евро.

Противно на широко разпространеното очакване за еднократно шоково покачване на цените след приемането на еврото, Георги Ганев е изчислил, че ако въобще има такова, то ще е минимално - до 0.1% от БВП. А дългосрочно замяната няма да има отрицателен ефект върху инфлацията. Поради наличието на валутен борд България няма и никакви разходи, свързани със загуба на независима парична политика.

Брутните ползи от приемането на еврото ще бъдат 18.2%-25.3% от БВП. Те се дължат основно на капиталовите потоци (10% от БВП), търговията (5% от БВП) и сеньоража (3-5% от БВП). Сеньораж са държавните приходи, произтичащи от правото да се емитират пари.

Допълнителни ползи има от увеличеното доверие към паричната политика (0-5% от БВП), намаляването на транзакционните и административните разходи (0.2% от БВП) и премахването на валутния риск (до 0.1% от БВП).

Подобни изследвания в други страни от Централна и Източна Европа показват, че България е сред най-печелившите от приемането на еврото. Първата причина за това е, че България започва догонването по доходи от по-ниска база. И втората, че страната няма да загуби от липсата на независима парична политика, защото и в момента няма такава заради валутния борд.

Илюстрация: Свилен Милев, sxc.hu