Анонимните герои

Днес имах среща с едър български предприемач, за който исках да пишем във Forbes България и да отправим историята от корицата с неговата снимка. Ще запазя анонимността му по обясними причини. Не е много известен, а за хората извън бизнес средите е напълно неизвестен. Но е доказано успешен предприемач в силно конкурентен сектор. Има чист видим бизнес и добра репутация. Създал е хиляди работни места. Най-вероятно не е в топ 20 на най-богатите българи, но почти със сигурност е в топ 100.
 
Говорихме час и половина и много си допаднахме. Но той отказа да бъде на корицата. Ето причините, които изтъкна:
1. Не смята, че е достатъчно интересен. 
2. Предпочита да бъде по-непознат за публиката, защото в България хората не харесват богатите.
3. Може някой да си помисли, че си е платил, за да бъде на корицата.

Тъжно е, че един толкова достоен човек не се смята за интересен за българските читатели. Тъжно е, че той се страхува да бъде публичен. И е тъжно, че живеем в такава тотална корупция, че по презумпция приемаме за корумпирани дори и островите на етично поведение (вижте например първия коментар под този постинг), отвоювани с много усилия. 

За какъв стремеж към щастие може да се говори в такава среда?