Загубеният ЕС и българските позиции

Интервюто в euinside.eu на Ралица Ковачева със зам.-министъра на финансите Боряна Пенчева за следващия бюджет на ЕС дава подходящи примери за грешната посока, в която е тръгнал съюза и за сляпото повтаряне на вредни брюкселски клишета от страна на българските политици:

...във фокуса на разходите за следващия период трябва да бъдат инвестициите в растеж и заетост...

...ние ще подчертаем, че е важно да се инвестира в инфраструктура, в енергетика, в транспорт, в околна среда.

Отново ще подчертаем влиянието и важността на селскостопанската политика...

В следващите 7 години той [бюджетът на ЕС] трябва да постави стратегическите приоритети и да каже как Европа ще бъде по-конкурентоспособна.

Според нас ще бъде намерено решение [за Гърция], тъй като Европа е инструмент на солидарност...

Прекрасната първоначална идея за свободно движение в Европа се изврати до евтин популизъм, социалистическо преразпределяне на доходи с цел изравняване на всички, криворазбрана и лицемерна солидарност, затъване в излишна бюрокрация и задължително следващата я корупция. Резултите от всичко това са видими и с просто око: криза след криза, загуба на конкурентоспособност, нисък растеж, висока безработица, покачваща се инфлация, усещане за несигурност.

Единствената смислена позиция на България, изразена от Боряна Пенчева, е опорочена от условности.

...и сме изказали нашата принципна позиция против въвеждането на данък върху финансовите транзакции.

...България не би била натоварена с този данък и съответно повече вноска към ЕС, напротив - нашата вноска може би ще падне. Министерството на финансите направи анализ на ефекта на въвеждането на тези такси, така че ние не очакваме някакви по-негативни последствия за нашата страна или за нашия финансов пазар. Но считаме, че въвеждането само в Европа на подобен данък би поставило европейските банки в по-неблагоприятна конкурентна позиция спрямо другите и затова нашата позиция е против на този етап, като считаме, че въпросът следва да бъде решен в глобален мащаб, във въвеждането на тази такса в глобален мащаб.

Тоест България е срещу този данък... "на този етап" и ще го подкрепи, ако се въведе "в глобален мащаб".

Първо, аз мисля, че България ще спечели дългосрочно, ако в Брюксел защитава принципни позиции, базирани на ясни ценности и здрав разум, а не изхождащи от прекия интерес на страната, включително влизане в безпринципни политически конфигурации.

Второ, налагането на какъвто и да било данък на ниво ЕС ще усложни данъчните системи и ще увеличи бюрокрацията. А посоката на промяна трябва да е обратната - опростяване на даначните системи и намаляване на бюрокрацията.

Трето, данъкът върху транзакциите е несправедлив, защото ще наказва страните с най-развити финансови системи и ще облагодетелства страни с недоразвити финансови системи.

Четвърто, данъчното бреме ще се понесе не от банките, а от клиентите, тоест от всички нас.

Пето, крайно време е световните и българските политически лидери да се фокусират върху истинския финансов проблем - финансовата система в света е построена грешно и доказано не работи добре, като се почне от това, че банките поемат рискове, които се пренасят върху държавите чрез гарантирането на депозитите, мине се през сбърканата система за изработване на кредитни рейтинги и се стигне до дейността на централните банки и международните финансови институции. Тук са заложени и следващите големи бомби в икономиките. Вместо да търси смислени решения на тези проблеми политическият елит на ЕС постоянно бълва идеи, които не само не подобряват нещата, но дори ги влошават.

Единственият начин Европа да се отърве от затъване е да заложи на свободата като основна ценност и да забрави социализма. Но ако не го направи, това не означава, че България отново трябва да следва сляпо с вяра в сърцето и пламък в очите поредния социалистически съюз.