От много години Институтът за пазарна икономика (ИПИ) убеждава българското общество, че законите в България трябва да се приемат след изготвяне на оценка на въздействието - нещо като анализ на ползите и разходите, но не само от гледна точка на бюджета (единствените сметки, които обикновено влизат в мотивите към дадена законодателна промяна в България), а от гледна точка на икономиката и хората. Чел съм текстове на икономистите от института по този въпрос, присъствал съм на събития по темата, включително на презентация на изпълнителния директор на ИПИ Светла Костадинова преди няколко месеца на семинар в рамките на Клуба на икономическите журналисти.
Накратко, ИПИ ме убеди колко важно е всяко предложение за законодателна промяна да включва и оценка на въздействието. И аз също се включих в разпространяването на идеята - първо като журналист, второ, като гост в телевизионни и радио предавания, а от миналата година и като блогър.
Преди около месец и половина от офиса на кандидата за президент Меглена Кунева се обърнаха към блогъри, включително към мен, с молба да изпратим по три въпроса, на които госпожа Кунева да отговори. Ето единственият въпрос, който изпратих аз на 12 септември:
Ако стане президент, въз основа на какви критерии и ценности ще преценява дали да наложи вето върху даден закон?В началото на октомври получих покана от кандидата за президент Росен Плевнелиев за среща с блогъри, на която той ще отговори на въпросите, които ни вълнуват. Ето част от мейла, който му написах на 4 октомври:
Ако станете президент, въз основа на какви критерии и ценности ще преценявате дали да наложите вето върху даден закон? Според мен българските закони ще бъдат много по-добри ако всеки нов закон или промяна на съществуващ закон се приемат едва след оценка на въздействието (cost benefit analysis). Изготвянето на такава оценка ще ограничени и възможностите за корупция. Правилникът на парламента (чл.66 ал.2) казва: "В мотивите вносителят дава становище по очакваните последици, включително и финансови, от прилагането на законопроекта." Това правило обаче не се спазва. А в много развити страни то е направено така че да работи. Ще върнете ли закон или изменение/допълнение на закон ако е приет без качествена оценка на въздействието? Бихте ли инициирал промени в законодателството, които реално, а не формално, да направят оценката на въздействието задължителен елемент от всяка законодателна промяна?Поставих въпроса и на самата среща и ето какво написах в блога след срещата на блогъри с Плевнелиев на 6 октомври:
Ще настоява ли Плевнелиев за подобряване на законодателния процес чрез задължително изготвяне на оценка на въздействието към всяко предложение за законодателна промяна?
Плевнелиев отговори положително. Специално ще проследя спазването на това обещание, защото за него се изискват много усилия (ще има огромна съпротива от всички власти - законодателна, изпълнителна и съдебна), които обаче си струват, защото ще доведат до по-качествен дебат за всяка предлагана промяна, повече законодателна прозрачност, по-малко вредни лобистки промени, по-професионално изготвени и добри закони. В момента в правилника на парламента има изискване за изготвяне на оценка на въздействието, но то масово не се спазва, което Плевнелиев потвърди.Днес ИПИ изпрати до свои приятели мейл, в който обръща внимание на нещо, което не бях забелязал: "тримата основни кандидати [за президент] споделят нещо общо":
10 октомври, Миглена Кунева: "Ако по един закон няма изготвена оценка на въздействието, ще налагам вето"
12 октомври, Росен Плевнелиев: "кандидат-президентската двойка се е ангажирала да не се допусне приемането на закони без предварителна оценка за въздействието им."
18 октомври, Ивайло Калфин: "Ако стана президент, ще налагам вето върху закони, които са приети без оценка за въздействието им върху бизнес средата."Сега ИПИ, аз и всички, които настояват за задължителна оценка на въздействието имаме силен инструмен за граждански натиск, независимо кой от тримата кандидати бъде избран за президент на страната. Това е начина да променяме статуквото, което ни пречи на просперитета. По подобен начин беше въведен и плоския данък в България. Аз смятам, че това, което се случва в България зависи и от мен.
Преди малко прес офисът на Меглена Кунева ми изпрати нейния отговор на моя въпрос ("Имам само един, но доста труден въпрос към Меглена Кунева. Ако стане президент, въз основа на какви критерии и ценности ще преценява дали да наложи вето върху даден закон?"):
ОтговорИзтриване"Всъщност, това не е труден въпрос. Ветото може би е най-силното оръжие на българския президент. Не бих следвала политиката на настоящия президент, който въведе практиката да подписва "с особено мнение" укази за обнародване на закони. Това е безсмислено измиване на ръцете – за да може, след време, когато се види, че един закон не е добър, да кажеш "ама аз го подписах с особено мнение". Това е отказ от конституционното правомощие на президента да използва правото си на вето. Ако един закон е лобистки и не защитава гражданския интерес, то отговорният президент трябва да наложи вето върху него. Нещо повече, аз бих работила така, че позицията на президента по определен закон да бъде ясна, още преди неговото гласуване в Народното събрание."