Вчера по Нова телевизия лидерът на ДСБ Иван Костов говори за мерките, които трябва да предприеме държавата за излизане от кризата. Повечето му икономически тези заслужават похвала, но един важен и спешен за решаване икономически проблем остана нерешен - фискалната криза.
Освен на дългосрочни и краткосрочни, Костов разделя мерките на щадящи и нещадящи. Щадящи според него са създаването на публичен регистър за задълженията на държавата към бизнеса и спирането на някои инвестиционни проекти, например магистрала "Люлин". А нещадящи са облагането с данък на пенсиите и вдигането на данъците. Костов се обяви против вдигането на плоския данък и ДДС, нарече въвеждането на данък "лукс" популизъм и каза, че евентуално вдигане на здравните осигуровки трябва да се обвърже с реформи в здравеопазването. А дългосрочно трябва да се реформират проблемните публични сфери.
Със своите предложения за мерки обаче Костов не може да балансира сегашния бюджет, защото само свиването на инвестиционните разходи няма да е достътчно. А големият дефицит би довел до намаляване на фискалния резерв, увеличаване на държавния дълг, забавяне на влизането в еврозоната и бавно възстановяване на икономиката. В уравнението на Костов липсват болезнените мерки за рязане на разходи, тоест мерките, които са щадящи за икономиката, но не са толкова щадящи към конкретни групи хора. Там например влизат облагането на пенсиите, поемането на осигуровките от служителите в публичната сфера и намаляването на заплатите им, съкращения на чиновници, полицаи, военни, съдии и т.н. Все неща, които политиците избягват да правят.
Освен на дългосрочни и краткосрочни, Костов разделя мерките на щадящи и нещадящи. Щадящи според него са създаването на публичен регистър за задълженията на държавата към бизнеса и спирането на някои инвестиционни проекти, например магистрала "Люлин". А нещадящи са облагането с данък на пенсиите и вдигането на данъците. Костов се обяви против вдигането на плоския данък и ДДС, нарече въвеждането на данък "лукс" популизъм и каза, че евентуално вдигане на здравните осигуровки трябва да се обвърже с реформи в здравеопазването. А дългосрочно трябва да се реформират проблемните публични сфери.
Със своите предложения за мерки обаче Костов не може да балансира сегашния бюджет, защото само свиването на инвестиционните разходи няма да е достътчно. А големият дефицит би довел до намаляване на фискалния резерв, увеличаване на държавния дълг, забавяне на влизането в еврозоната и бавно възстановяване на икономиката. В уравнението на Костов липсват болезнените мерки за рязане на разходи, тоест мерките, които са щадящи за икономиката, но не са толкова щадящи към конкретни групи хора. Там например влизат облагането на пенсиите, поемането на осигуровките от служителите в публичната сфера и намаляването на заплатите им, съкращения на чиновници, полицаи, военни, съдии и т.н. Все неща, които политиците избягват да правят.
(снимка: Gogo hr, Wikipedia)
Няма коментари:
Публикуване на коментар