26 март 2010 г.

Анархия и демокрация в едно?

Наскоро прочетох в списание Vice интервю с британеца Алън Мур, един от най-добрите автори на комикси, където изненадващо открих много интересна идея за нова форма на управление. Той дори планира да напише книга за своята идея за "атинската лотария и хвърлянето на жребий", която съдържа елементи на анархия и на демокрация. Ето какво казва Мур за идеята си в интервюто:

"За всеки въпрос, който трябва да бъде разрешен на национално или административно ниво, журито се избира чрез лотария. Членовете му могат да произхождат откъдето и да е в рамките на една култура и се назначават напълно на случаен принцип. Предимствата и недостатъците са представени на журито, след което то ги дебатира и гласува. След решението тези хора вече не са част от журито. Те се претопяват в обществото и за следващия спорен въпрос се избира ново жури. Тази система ми изглежда като нещо, което се доближава до демокрацията, която в момента не съществува. Думата демокрация идва от „демос” – хора, и „кратос” – да управляваш – „управление на хората”. Тя не казва нищо за избиране на представители на хората, което е системата, която имаме в момента. Ако се върнем към нещо близко до тегленето на жребий, ще създадем система, която е имунизирана срещу някои от злоупотребите, присъщи на настоящия ни модел на управление. Доста е трудно да си купиш благоволението на хората, ако не знаеш кои ще бъдат тези, които трябва да ласкаеш. Също така ще бъде трудно за временно управляващото тяло да действа в свой собствен интерес, тъй като за тях ще има повече смисъл да отсъждат в интерес на обществото, в което ще се върнат."

"Моето определение за анархия е гръцкото: без лидери. Трудно е да си представиш едно подредено общество, което да се вписва в този идеал, но с атинската лотария не бихме имали лидери, а отделни хора, които ще взимат балансирани решения. Това би изисквало огромно количество конституционални промени, но ми харесва да извадя идеята на бял свят, за да бъде една възможност, нещо, което да се подлага на дебат. Настоящата ни форма на управление очевидно не работи и не можем да продължаваме да правим малки корекции върху един модел, който е изначално погрешен. Може би е време за нов модел, вместо да продължаваме да слагаме кръпки на радиатора на стария модел T Ford, който е достигнал до естествения си край."

6 коментара:

  1. Любен Иванов26 март 2010 г., 16:34 ч.

    Въпросът е кой и как ще контролира експертите, които ще им представят плюсовете и минусите на всяко отделно решение. Ако се избират за кратко случайни хора, които нямат понятие от разглеждания въпрос, предполагам ще е доста лесно да бъдат манипулирани и в крайна сметка решенията ще се взимат от бюрокрацията, която има дългосрочни интереси и знанията как да си ги защитава...

    ОтговорИзтриване
  2. тази система е трудноприложима , най - вече заради това , че няма да има политическа воля , да бъде приложена
    Но , да речем се реши някой ден да се действа според нея , то тези които биха били избирани на случаен принцип , не бива да са от цялото общество , но само от хората с най високо образование , да речем висше , или от хората в научните среди от всички области на науката , като механизмът на случаен принцип си остава валиден.

    Тогава може и да сработи и то без кой знае какви опастности от кардинални грешки.Ако е на случаен принцип , от цялото общество , нещата ще се объркат.
    Проблемът с разясняващите експерти , обаче , си остава.Реално те са тези които дават насоката и до голяма степен определят решението накрая.Тази система ми прилича на нещо като отделни референдуми по всеки въпрос.Това е скъпо и трудно , затова мини референдумите са добро решение , и то с хора на случаен принцим , но с висше образование.

    Който смята че това е дискриминация , да върви и да учи.

    ОтговорИзтриване
  3. Кой ще ръководи лотарията по избиране на журита?

    ОтговорИзтриване
  4. Дано не сте ме разбрали погрешно. Към момента не мога да кажа дали идеята е добра и дали би работила по-добре от сегашната демокрация. Не се чувствам компетентен да говоря по темата. Но ми се стори интересна идея. И с интерес ще чакам излизането на книгата на Мур.

    Предполагам, че експертите не се избират, а желаещите да се включат в дебата действат както в момента - пишат статии, отговарят на въпроси на журналисти, участват в телевизионни предавания...

    Доколкото усетих духа на идеята, не мисля че Мур ще предложи някакъв ценз, защото би определил това като дискриминация.

    Жоро, в САЩ на лотариен принцип избират например съдебните заседатели. Предполагам, че изборът прави софтуер на напълно случаен принцип. Докато живеех там и аз бях избан само защото имах social security number.

    ОтговорИзтриване
  5. Подобен начин на въздаване на правосъдие описва Хайнлайн в "Луната е наставница сурова", в едно утопично демократично-анархистично общество.

    ОтговорИзтриване
  6. Е, звучи много лесно и удобно, но в наши дни нещата са много по-комплицирани и на ден трябва да се взимат хиляди решения, т.е. да има хиляди жребии и пр. Това не само физически няма как да стане, но и "актуалната" система няма да го допусне. Много малка част от хората са наистина политически активни, не са експерти по всичко и би настанал хаос, ако икономист трябва да взема решение за здравеопазване или наука и т.н. (което за жалост в милата ни родина и без това става). Пък и днес не живеем на агората както в Древна Елада и не ни бачкат робите, а си бачкаме ние и ни гонят много други задачи. Мисля, че идеята просто ни напомня откъде е започнало политическото ни съжителство и че нещата трябва да се случват в името на общото благо. "Демокрация" е била компроментирана дума още в зародиша си, когато е била просто неологизъм, защото е измислена с идеологическа окраска, но администранивно е ялова.

    ОтговорИзтриване