20 май 2010 г.

Рационално обяснение на ирационалните глупости

Всеки ден чета какви нови глупости е забъркало правителството на Бойко Борисов и за ефектите от предишните му глупости. И ужасно се ядосвам. Не че съм имал големи очаквания към него. Той е симпатичен, но просто не става за премиер. По някакъв начин обаче все се надявам, че ще се усети и ще започне да взима правилни решения. Толкова ли е сложно например да разбере, че когато разходите надхвърлят приходите трябва да свие харченето, а не да го увеличава? Или че конкуренцията е по-добра от регулацията? Или че е вредно да рекетира чуждестранните инвеститори? Или че трябва да реформира сферите, които още живеят изцяло или частично в социализма? Или че държавата не е добър предприемач?

Рационалните икономисти като Тим Харфорд вероятно биха казали, че е логично когато изберем за премиер човек, който е ченге, популист и пожарникар, да очакваме полицейска държава с популистко управление и постоянно гасене на пожари. И е напълно рационално един политик да взима решения, които се подкрепят масово, дори да са глупави и вредни. А ирационалните икономисти като Дан Ариели вероятно биха казали, че когато правим избор интуицията ни подвежда по повтарящ се, предсказуем и постоянен начин и ако искаме да направим живота си по-добър трябва да подлагаме интуицията си на съмнение.
Илюстрация: similarlee, sxc.hu

1 коментар:

  1. "По някакъв начин обаче все се надявам..."
    По какъвто и начин да се надяваш, нещата ще продължат в грешната посока. На някого акъла не дойде ли навреме - не го чакай изобщо.

    ОтговорИзтриване