Как и защо интелектуалците блокират пътя към просперитета?

Преди няколко години във в. "Дневник" имаше колонка, която се водеше от петима интелектуалци. Всеки от тях споделяше веднъж седмично мисли по актуална за обществото тема. Две неща ми правеха силно впечатление. Първо, колконката беше много по-лява икономически от всичко останало в "Дневник", който се води десен. И второ, там се редуваха интересните, идейни и приятни за четене текстове на писателя Георги Господинов със скучните, безидейни и объркани мисли на журналиста от "Литературен вестник" Бойко Пенчев. Дори Георги Господинов понякога клони наляво, но поне е добър писател и читателят има усещането, че ако авторът чуе свестни аргументи в другата посока, би ги приел.

В актуален анализ в "Дневник" Бойко Пенчев (а може би неговия редактор) се е измъчил да не изглежда прекалено ляв на тема дали държавната субсидия за образование да следва и учещите в частни училища:

"Либерално-конкурентният модел сам по себе си е добър, но той идва от страни, които не са оставили държавното си образование 20 години на изкуствено дишане. Страни, в които има относително многобройна и силна средна класа, а не лумпенизиращо се мнозинство и егоистично малцинство."

"Не е зле екипът на министерството добре да прецени практическата, а не идеологическа ефективност на една такава мярка. Защото "равнопоставеност", "свободен избор" и "конкуренция" са чудесни лозунги, срещу които никой не може да възрази, но тяхното конкретно реализиране не е толкова проста работа."

Вече съм писал какво мисля по въпроса, но само ще добавя, че законите на физиката действат не само във Великобритания например, а и в България. Така е и с икономическите закони, както и етичните правила.

Много ме впечатли интелектуалното високомерие на литератора Пенчев към всички неинтелектуалци, вкарани в две презрени групи - лумпени и егоисти. Неприкритата му омраза към капитализма ми напомни за есето на починалия вече философ от Харвард Робърт Нозик "Защо интелектуалците са против капитализма?". Накратко, той обяснява, че интелектуалците имат успех в училище, където са любимците на учителя, смятани са за по-висши, хвалени са и са възнаграждавани. А в пазарното общество най-високите възнаграждения не отиват при най-блестящите със словото и интелектуалните умения не са най-високо ценени (горещо препоръчвам да прочетете цялото есе):

"Интелектуалците искат обществото да бъде едно голямо училище. Сега ние виждаме, че възмущението заради измамените надежди за гарантирано право произтича от факта, че училищата не са умален вариант на обществото."

"Интелектуалците днес очакват да са най-високо ценените хора в обществото, тези с най-много престиж и власт, тези с най-високи възнаграждения. Те чувстват, че имат право на това."

"Но едно капиталистическо общество не се ръководи от принципа за разпределение “на всеки според неговите заслуги или ценност”."

Може би ще попитате защо тогава аз съм десен икономически. Според определението на Нозик и аз съм интелектуалец, защото съм журналист, разпространявам идеи и съм "ковач на слово". Нозик обаче изрично посочва първо, че интелектуалците като цяло са по-леви от останалите, но има изключения и второ, аз попадам и в една друга група - "ковачите на числа" (каквите са например икономистите и математиците), - при която не се забелязва влечение към лявото.
Снимка: Bartek Ambrozik, sxc.hu