Икономика на Бойко Борисов: Шенген, или...

Вчера чух премиера Бойко Борисов да казва пред медиите, че ако държавите в ЕС не пуснат България в Шенген той постоянно ще им напомня, че те не отговарят на правилото за бюджетен дефицит до 3% от БВП. Човек би помислил, че България спазва това правило. Но само преди два дни излязоха данните, че и българското правителство нарушава правилото с дефицит от 3.2% от БВП за 2010 г.

Сам по себе си свръхдефицитът е проблем, а в случая виждаме и как нарушаването на правилото за бюджетна стабилност поставя България в по-неизгодна позиция при преговори. Което обаче не пречи на Борисов да демонстрира пред народа, че и той има с какво да се изрепчи на Меркел и Саркози. Какво са някакви си 0.2% от БВП над разрешеното за широко скроен човек като Бойко Борисов?
   
Този текст е началото на поредицата "Икономика на Бойко Борисов".

Бюджетни дефицити => ниски доходи и висока безработица

В интервю за в. "Дневник" Петр Винс, директор на "Муудис" за Централна и Източна Европа, казва, че кредитният рейтинг на България не е паднал основно заради малкия държавен дълг:

...нашата оценка за България се дължи най-вече, но не само, на ниското ниво на публичен дълг...

За момента на база разговорите ни с правителството всичките ни сценарии за страната за публичния й дълг предвиждат той да се понижава.

Оптимизмът на "Муудис" е притеснителен, защото бюджетът на държавата и тази, и следващата година ще завърши с голям дефицит, значителна част от който ще се финансира с нов дълг. Няма индикации бюджетът да бъде балансиран и през следващите години, което означава постоянно увеличаване на дълга поне в средносрочен план. Следователно съществува сериозен риск през следващата година кредитният рейтинг на България да падне от най-ниското ниво на инвестиционните рейтинги до високите нива на неинвестиционните рейтинги. Това би означавало високи лихви и скъпо финансиране на бизнеса, а оттам ниски доходи и висока безработица.

Илюстрация: nusrin 2, sxc.hu

Дянков ни сервира поредната порция нестабилност

След като провали бюджетите за 2009 г. и 2010 г. и така затвори вратата на България за еврозоната, финансовият министър Симеон Дянков рискува да провали още един бюджет на държавата. В проектобюджета за 2011 г. той е заложил 3% икономически ръст. А българските макроикономисти прогнозират 1.3% растеж на икономиката. Тоест прогнозата на Дянков изглежда твърде оптимистична. Това означава, че той отново надценява приходите и оттам, отново подценява бюджетния дефицит. Следователно през 2011 г. е много вероятно пак да се прави актуализация на бюджета и дефицитът за трета поредна година да надхвърли 3% от БВП. От гледна точка на българските граждани това означава нестабилност, а оттам и ниски доходи.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Министерство на финансите

Пол Кругман: ти не си котка, ти си геврек

Светилото на лявата икономическа мисъл Пол Кругман е написал най-слабия текст за икономика, който някога съм чел:

През последните няколко месеца моя милост и останалите наблюдаваме с удивление и ужас появата на консенсус в политическите кръгове в полза на незабавни бюджетни икономии.

Тази общоприета истина не се базира нито на доказателства, нито на внимателен анализ.

Да, Америка има дългосрочни бюджетни проблеми, но онова, което правим за стимулирането през следващите няколко години, няма почти никаква връзка със способността ни да се справим с тези дългосрочни проблеми.

Е, имало е в историята случаи на съкращаване на разходите и увеличаване на данъците, последвани от икономически растеж. Но доколкото на мен ми е известно, всеки такъв пример при подробен анализ показва, че негативните отражения от свиването на разходите са били компенсирани с други фактори, които едва ли са уместни днес.

Кругман се опитва да ни убеди, че котката е геврек (от сериала "Алф"). Аргументите му обаче ни убеждават, че това не е котка и удобно пропускат частта защо това е геврек. Тезата на икономиста, че при рецесия или слабо възстановяване от криза е по-добре да се харчи за сметка на трупането на бюджетни дефицити, отколкото да се балансира бюджета, е без никаква защита. Той забравя също, че за да се харчат пари, те трябва да се вземат отнякъде. И най-важното, задълбан в теорията, Кругман забравя здравия разум. Не може от нищо да направиш нещо. Няма как дългосрочно да харчиш повече отколкото имаш и да очакваш, че така ще подобриш живота на хората. Това просто противоречи на здравия разум. Котката си е котка и геврека си е геврек, колкото и да се опитва Кругман да докаже обратното.

Ако постингът ви харесва, моля гласувайте за него, за да стигне до повече хора.

Снимка: Wikipedia

Още една черна точка за правителството

Правителството на Бойко Борисов праща поредния предупредителен сигнал за опасност към чуждестранните инвеститори. То планира 3.2 млрд. лв. бюджетен дефицит за тази година, което е почти 5% от БВП - рекордно ниво от Жан Виденов насам. Това вероятно няма да доведе до процедура по свръхдефицит в ЕС, защото по европейската методология отговаря на дефицит под 3% от БВП.

Тези данни правят все по-съмнителна операцията преди два месеца, с която правителството формално натовари с дефицит бюджета за миналата година като каза пред ЕС, че изведнъж през пролетта е открило скрити задължения от миналата година за 1.5 млрд. лв. Така дефицитът за 2009 г. скочи от 1.7% на 3.9% по европейските правила, което Борисов оправда с неразумните политики на предходното правителство, но за тази година остана под тавана от 3%.

Дефицитът ще се финансира основно от фискалния резерв, който се планира да падне от 7.7 млрд. лв. в края на миналата година на 4.5 млрд. лв. в края на тази.
Илюстрация: Ivan Prole, sxc

България по пътя на Гърция

Данните за бюджетния дефицит са по-лоши и от най-песимистичните ми очаквания. Дефицитът до края на февруари стигна рекордните 1.4 млрд.лв., над 2% от БВП. Приходите са много под очакваните, което показва, че прогнозите на финансовото министерство са били твърде оптимистични. А разходите са много по-високи в сравнение с тези за същия период на 2009 г., което е резултат от липсата на реформи за оптимизирането им. Може би защото премиерът Бойко Борисов беше твърде зает да громи правителството на Сергей Станишев, което избирателите свалиха от власт именно защото вече знаеха, че е некадърно и корумпирано.

Ако Бойко Борисов продължи по пътя на популизма ще докара държавата до около 12-13% бюджетен дефицит за годината, тоест до ситуацията на Гърция. Дано осъзнае, че това е пътят и към политическия му провал.

(Снимка: Glenlarson, Уикипедия)